Един в друг изгубени!... /един в друг открити/

[{dulgokoska}]

Навярно вече бе горяла, защото коричката от полуостанките на спомените и' се люпеше малко от малко, а сетне се понасяше по вятъра със скоростта на мисълта му!

***

Той бе младеж, навършил пълнолетие неотдавна, но ако някой можеше да надникне у Него, би се смаял от видяното... Там имаше повече мъдрост от шепата поуки, които обикновено прозираха у връстниците му, също се чувствуваше и странност, някакво усещане за дете, склонило да участва в карнавал и, кълна се, когато заставах пред Него, ми се искаше да му дам Първа награда за маската и костюма, но макар и безупречно подбрана, позата на ролята му се издаваше в едничко нещо... Очите му... гледаха винаги вглъбено, сякаш рентгеново бе зрението му и отвъд всеки и всичко откриваше... Нея.
Тя бе прилична на вид, някак потайна. Обикновената и' хубост задържаше вниманието и оставяше усещане за нещо неразбрано, но дълбоко, и караше мозъците да се блъскат в черепните си кутии, да тарашат чувствата, а сетне да се питат един друг какво, по дяволите, бе елементарното у Нея, което не можеха да уловят, поради своята затормозеност да търсят свръхкачества във всякакви форми.
Така необичайно те си подхождаха по оня идеален начин, когото Човекът отричаше да съществува, но все пак обясняваше сам на себе си с простата фраза "Никой не е идеален, докато не се влюбиш в него!"... а щом изречеше това с озлобено изражение на тъпото си /от завист/ лице, коментаторът сменяше гримасата си с ехидна усмивка, махваше с ръка, обръщаше гръб и полугласно казваше: "Лика прилика са си!..." Отдалечаваше се с мисълта, че всяка подобна двойка е ненормална и колко "щастлив" е той в своята единственост.
Красиви бяха двамата отстрани! Той впиваше поглед в Нея, със своята отвяна и мълчалива съсредоточеност, и същевременно сякаш пееше с цяло гърло, с пълни с въздух и свобода дробове, с език, неспособен да нагруби в този момент... ни мрака, който се спускаше и скоро щеше да го прегърне в сън, ни слънцето, което отстъпваше тъй лесно пред хладността на чернотата... да, Той не можеше да се обърне негативно към тях, защото, загледан в Нея, оставаше подвластен на неумолимата емоция, че Тя е вечна и навсякъде... в съня, в будността, в пурпурното сбогом на голямото кълбо и дори в освежаващия хлад на сляпата нощ.
Усещайки се обичана, Тя също се губеше в Него. Полетът и' намираше смисъл в носталгичността и ненаситността на погледа му. В две зеници тя откриваше бездните на сладко-болезненото желание, което събуждаше у него, а в ирисите му намираше тайните спомени от неслучили се мисли и всичко това я караше да се чувства специална...
Как ревнувах тази силна връзка между духа и плътта, все исках да посегна, да я хвана и вкопчена в нея да почета в очите му, да проникна в удоволствията и', но това оставаше невъзможно...
С години всичко се повтаряше - всеки ден и всяка вечер, същото слънце и същата нощ, същото старо-ново чувство на безкрайна привързаност, на пълна хармония... а за останалите - на загадъчна простота, възвишена до непознаване...

Обичах да гледам в тези очи, където се сгушваха Поетът и Мечтата му...
Той я виждаше навсякъде, тя го водеше и следваше дори в Нищото... и ни веднъж не се показа по човешки слаба, и ни веднъж не се показа залитнал от ръба...
Тази сплотеност, симбиоза... идеалност...
         Явно вече бе горяла... в един друг живот... защото коричката от полуостанките на спомените и'... изживяни и съхранени в нереално дълго време... се люпеше малко от малко... разкривайки поредна новост в повторението... а сетне се понасяше по вятъра... такава - истинска, щото никой не можа и нямаше да успее да я улови... със скоростта на мисълта му... в която Тя се разхождаше...
                                                                               стъпвайки меко в очите му...

[phibi]

[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

Не можеш да знаеш какво си написала... Прекрасно е, Нел!

[{dulgokoska}]

Благодаря Ти, Фибче! [heart__]

[Arwen]

Нел, аз просто ще замълча... Не мога да опиша с думи чувството, което ме обзе, след като прочетох възхитителната ти творба...  [heart__]

[{dulgokoska}]

ама... не ме карате да се усмихвам, а да се усмихвам много, много, много [lol]
Благодаря, Ди! Обичам да откривам приятелите си в малките ми творби, както и те сами да се откриват!
Прекрасни сте ми всички! [inlovee]

[me4tatelka]

Ммм..... Нели.... браво на теб! [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
Остави ме без думи ...  [heart__]
Отдавна не бях чела нещо толкова... красиво..   [evala] :flyingkiss:

[{dulgokoska}]

заслужава си да кажете тези думи дори само, за да ми видите физиономията [lol]
Искрено благодаря! [heart__]