Черно

[nMz]

В таз гора черна ,
до красив ангел ранен
на веригите кървави
попаднал във плен.
Победен от живота ,
от съдбата сломен ,
полужив , полумъртъв -
няма нощ , няма ден.
Много обич раздавал ,
но не срещнал такава
с този ангел кървящ
ще потъне в забрава.
Колко истини каза
и колко мъки спести ,
колко грешки забрави
и на всички прости.
Но в тъмница заключен
от сърцето разбито -
с черна маска от спомени
цяла вечност покрито.
А очите кристални
цял живот незаплакали
виждат грозната Смърт ,
която са чакали ...

[$tambeto]

Ангелите не трябва да умират!Къде е да му помогнем :) Хубаво е  [a taka]

[{dulgokoska}]

Но какво е Смъртта...
Прошка последна...
Очите - недра...
У нея са медни...
И не лъже, не казва...
Че сама ще си иде...
А дойде ли просто...
В прегръдка те взима...
В таз черна гора...
До веригите - Ключ...
Отново Смъртта...
С последния път...
Победен от живота...
Полу- никак не е...
Но Смъртта нежестока...
Към него ще е...
Ще направи го цял...
Събрала му спомена...
Болезнен и вял...
А сетне мисъл съборена...
Много обич ще върне...
С последната глътка...
Тя не е оръжие...
Житейска постъпка...
А е просто отчаяна...
Прокълната жена...
Която на ангели...
Дава пак свобода...
А очите - кристали...
Цял живот незаплакали...
След мига са разбрали...
Любов такава са чакали...

[solitude]

Браво и на двамата!

[stih4e]