News:

Регистрациите във форума отново са възможни!

Борба или страха-май това съм аз(нещо мое)

Started by anibal, April 17, 2007, 20:58:25 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

anibal

Всичко или нищо.
човекът  не познава граница,
тъмнината е светлина ,примесена с кръвта на първата сълза.
Състраданието е омраза,
болката-свобода.
Стената ще падне,забвение ще цари  ,съзнанието може да се промени,забравата може да го опетни .но устемът човешки все ще лети,
разрушението се налага ,омразата остава,ненавистта повелява .
Напред,докато не остане само чиста тишина и поглед към вечността.
Всичко или нищо,човекът не познава граница.
 

             ................................................

Седнах и загледан в красотата на света ,
,за която се грижеше Божията ръка ,
прозрях своята истина,която ми стигаше да протегна ръка .
Има две неща ,който са определящи нашата съдба -избора и отговорността.

Да падна на колене и да се моля за изкупление?Никога,аз съм своето спасение!
От чувства лъжливи да страда моята душа?
Не ще се случи това,знанието може само да ме води през тази тъмнина!
Ще ми остане ли свобода?
Скоро ли ще дойде деня ,когато сломен ще падна в самота?
Не бе ли по-добре невежество да  да се влее в кръвта ,наместо жажда за правдина?
На всичко това мога да отговоря само с тишина- само  ще протегна нагоре свита в юмрук ръка...
Това ,което изпитвам не може да се опише с дума-всеки ден в мен се води война ,всяка секунда в мен се кипи  борба ,живот ражда се , бори се умира.Смъртта идва и тихо го прибира .
.Животът и смъртта,светлина и тъмнина,огън и вода...
Дори да умра благородство и чест ще бъдат с мен в лицето на смъртта.
А безсмъртие...не ми трябва то,
искам само светлина.
Изборът бе направен ,кръстът за последствията сега ще понеса по пътя...
.........................................


Човек-това означава борба.
Само когато се сражава ,човек усеща света.
Заобикаля го тъмнина или светлина .
абсолюта пречи на въприемането на заобикалящата го среда.
Съмрак,неяснота ,мъгла и в нея проблясъщи ,крясъщи или сълзи се стичат по нечии лица.
И въпреки цялата черното ,човек  смело върви ,пада  и без страх умира.Гради своя свят в неизвестността .
Но наместо дворци ,заслепяващи с своята белота,той строй тъмници и затвори ,където да окове безмилостно своята душа.Защо върши всичко това?
От страх да погледне в какво се е превърнал той ,бродейки с изкуствено парче земя,наместо душа.
Завист,лъжи,болка и страдание-всичко това е приемано като красота.
Но кой съм аз -човек ,крещи всичко в мен сега?Нима не искаш и ти като всеки друг да преобърнеш света само и само да достигнеш заветната земя?
Тишина,в разговара с моята душа ,тя е фактора ,който определя моята вина.
Знам че всичко казано е така и въпреки това не изпитвам срам или тъга.
Ще продължа да върви,ако моге ще летя ,и накрая ще умра .Срещу себе си ще се водя война ,защото знам ,че  правотата мога да заглуша,а красота и светлина да си построя и всеки ,които ми пречи ще окова и навеки ще лежи там,дълбоко в непрогледната тъма ,където цари вечната тишина и стом не излиза от желязната врата,зад която лежи личната ми свобода и правото на щастие

                                .............................

Жив ли си или аз умрях?
Оживях ли или ти умря?
Може ли някой да каже къде е границата между доброто и злото,черното или белотата?
На всеки въпрос ли виждаш отговора или
не затормозяваш се с подобни празноти ?
Усещал ли се жив в студа?
Виждал ли си красивите ,жълти,есенни листа,образуващи мека покривка в твоите крака?
Красота виждаме само ,когато листата виждат своята съдба-смъртта.
Ще ме следваш ли по пътя ?
Не или да?Остани на тази земя,живей,върви,бързай и умри.Забрави,но пробвай да отвориш очи, в защото какво всъщност се превръщаш ти?
Приятелю,искам да ти помогна ,да,искам с теб да въря,но за това ще трябва да хвърля много болка върху твоята душа...
Остави,живей така,не мисли ,а просто движи крака...
Само нека походът продължи...



Това е част от моето скромно творчество.Чувствате ли в себе си някаква сила,без онази ,която ви кара да се бъхтите забързано към ежедневните си проблеми?Не мислите ли ,че сме  безпомощни ,въпреки че знаем ,че се превръщаме в роботи?