News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

На слънцето

Started by extina_talks, April 20, 2007, 13:16:09 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

extina_talks

Направи ми цветна пеперуда,
от моята объркана душа,
да пърха в огън като луда,
който не бих могла да потуша.
Горя за теб и тлея късно
всяка вечер в лунен прах
част от себе си откъснах
и дадох я без страх.
Все едно къде ще стигна,
накъдето и със теб да крачим
едничко искам да постигна-
Да обичам по прекрасен начин!
Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
...А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежа прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила