На Омраза!... /с любов/

[{dulgokoska}]

Аз помня как в нощи'те ми лежеше...
И лениво си изтягаше гърба...
Прилъгваше ме също да полегна...
Но... Имам аз проблеми със съня...

И помня как във дните ми самотни...
Предлагаше ми път със широта...
Но аз откази отправях скромни...
Предпочитаща да се провирам сред тълпа...

И още помня... как в сълзите мои...
Посипваше ми сладка сол...
Но аз сушах ги и оголвах...
Подобно на противоположния пол...

И когато огладнеех много...
Ми готвеше чорби от гняв...
Пък аз тогава я осолвах...
С дадената твоя гад...

И ей така си с теб живеем...
На дивана ми лежиш...
А аз снова безкрай след тебе...
Но със теб не се сприятелих...

И макар да зная, че е тъжно...
Там, дето нямаш си сърце...
Отказвам двете да осъмваме...
Прости, но отдръпни ръце...

Аз помня, пък и още тъй е...
Омразо, не, недей върви...
Рядко ще намериш място...
Където ни приета, ни отхвърлена ще си...

[vesselin]

Пишеш великолепно.Много пъти съм го казвал,но пак ще го повторя!