News:

Моля, когато пускате произведения, които не са ваше лично дело, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО упоменавайте автора или, ако е неизвестен, източника, от когото сте го копирали!!!
Не нарушавайте закона за авторско право, присвоявайки си произведения, представяйки ги като ваши творби!!!

онова, което не изгаря

Started by Gentiana, April 05, 2007, 23:41:52 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Бавно отварям вратата на мрака,
малко преди времето ми да изтече.
Пред вратата последна минута чака,
да забие кинжал в сърцето.
Невярата,
мъртвото ми тяло ще отнесе,
там, където ветровете,
от почернени с мълнии дървета
клада вдигат.
Плачат стенейки,
стенат,без сълзи,
без вина.
Огънят ще е от
догорели до пепел
мъртви любови.
В пепел отровна
ще се превърна и аз в нощта.
И ще засвети странно онова,
което не изгаря,
което ти не можа да ми вземеш,
което не пожела.
Сълзи от метал разтопен
утрото ще опарят
и ще превърнат в стомана
сянката на мъртвата ми душа.





,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

SkitnicaVmoretO

Понякога ми четеш мислите  :p  [I love you] [i love you2]

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

SkitnicaVmoretO

Търкулнало се гърнето...  :p

Gentiana

да, и си намерило похлупака  [inlovee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Don_NUTSO

QuoteОгънят ще е от
догорели до пепел
мъртви любови.
В пепел отровна
ще се превърна и аз в нощта.
И ще засвети странно онова,
което не изгаря,
което ти не можа да ми вземеш,
което не пожела.



удивително ... прекрасно казано ...




QuoteИ ще засвети странно онова,
което не изгаря,
което ти не можа да ми вземеш,
което не пожела.

[confused]
Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.