Един стих, написан с много болка!

[Jane]

Преди да дойдеш – много други бяха...
След тебе – много други също.
Но спомените с теб не избеляха
и всяка нощ сънувах, че се връщаш...

Колко малко, а колко силно беше!
Помниш сам, защо да ти говоря?..
Но ти реши, че твърде много щеше
да боли, ако за дълго бъда твоя...

И си тръгна. А след това замина.
Остави ме със хиляди въпроси...
И ето – днес една година
от мен парченце спомен си изпроси.

Отворих си кутията със спомени:
стихове, рисунки, аромат...
Миговете с тебе ми припомниха
и оня стар, отдавна минал свят.

Не се сдържах... Излязох и заплаках.
Вървях отново покрай нашите места...
Пейката ни, ъгъла на който чаках,
кафенето ни, а масата – сама...

Днес всичко си е същото, но празно.
И сякаш беше вчера, не година!
Проклинам тоя ден и благославям
времето, в което съм те имала...

Благодаря ти... Нека си далече...
Стига ми прегръдка, щом се видим.
Нямам право да ти искам нищо вече,
една година ти си мое минало...

[bety_mi6leto]

Нямам думи....НЕВЕРОЯТНО!!!!!  [bravisimo] [inloveee] [evala] [gu6]

[The Branded]

изпитано на собствен гръб...просто евала....хубаво е понякога човек да си полаче,олеква,аи без болката се губи магията на живота!!!Браво [bravisimo] [cvetee]

[mishleto_]

много е хубаво :)

[GaLLeRy]

Приказно е , Джейн!!!  [cvetee]

Навява ми много тъжни спомени, но си заслужава !

[ackasha]

Нямам думи....НЕВЕРОЯТНО!!!!!  [bravisimo] [inloveee] [evala] [gu6]

[Jane]

Много, ама много ви благодаря!!!!   [heart__]
Тоя стих наистина ми е адски скъп и се радвам, че го оценявате.. :)

[mitkonice]

Много е силно.Благодаря [inlovee]