Един смътен следобед

Started by Gentiana, April 04, 2007, 19:47:25 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Мирисът на твоите коси,чаровнико,
гъделичкащ уморените ми сънища,
циферблат и думички -секунди,
сочат ги стрелките на часовника,
а на кръгъл час, звънят ми чужди пътища.

Протяжен стон на бял, планински чан,
куп борови иглички, по които стъпваш бос,
в един следобед слънчев, там зад нас
и аз те следвам, руменееща от свян.
Подсвиркване на лъскав, черен кос.

Отпуснатост, която няма дума,
с която да опише своя смътен страх
от неизказаното мъртво помежду ни,
което времето покрива с лепкав прах.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.