Самотния ми дом

[Carica na noshta]

Тъмна улица,
студена тишина,
води ме отново към дома.
Да това е моята къща,
никой отдавна не е идвал тук.
В старатa ми градина увяхнали са цветята.
Но все пак със своето скръбно ухание,
вярно стоят и мълчеливо
за мене горчиви сълзи редят.
Дойде ли нощта,
спуска се мъгла и разказва тихо за мойта самота.
Вятарът зловещ,изсъхналите клони кърши
и напомня ми,че всеки момент
живота ми може да свърши.
Подлудявашо спокойствие,
с какво заслужих това?
Болката вече взриви моята душа.
Оставете ме да си вървя!
Живота си не мога да владея,
по-добре да онемея,или ослепея,
но неискам от самота да полудея.
и нека сега без никой да разбере живота ми да спре...