Много, но едва ли е достатъчно...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Есен е и нашите листа -
стари ръкописи с прецъфтели думи -
капят като шепнеща тъга,
идеща от вчерашните друми...
            Свита в тънка дреха от дъжда,
            носеща ухание на спомен,
            в нашето гнездо ще закъжа -
            няма да останеш там бездомен...
Птиците, отлитащи наюг,
знаят колко зимата разделя...
Знам и аз, но днес оставам тук -
моят юг е в твоята постеля...


Иво, нали знаеш, че в крайна сметка няма да те оставя сам?!...

[cvetee]

[Don_NUTSO]

 [inloveee]



Скитам се бездомен, нежелан, прогонен .... мръсен, гладен, жаден ... измъчен от битката с чувствата ... от раните блика кръв ... в битката съм  сам ... сам ли да продължа ... кой ли ръка ще ми подаде ... кой ли раните ми ще превърже ... а битката дали е свършила, дали има още чувства за убиване ... успях ли аз ... или те успяха ... сънищата вече ме пропускат ... дърветата след мене вехнат, тревичка не расне, където съм стъпил ... около мен се  образува пустиня ... едва ли някой ще хареса тази пустинна гледка в мен, в моята душа, в моето сърце ...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Хубавите дни напред сложи -
те ще бъдат щита ти стоманен.
Силната ми обич в тях блести -
вечно и от всичко ще те пази...
            Хубавите стихове чети -
            те ще бъдат лек срещу отрова...
            Никой враг не ще те нарани,
            както аз да те лекувам мога...
Хубавите жестове помни -
те ще те даряват с нова сила...
Някой ден, а скоро може би
по-добра мечта ще те окриля...

[cvetee]