Мелодията бавно се разстила,
като масло по печена филийка,
болезнена, но толкова красива,
усещам пак онази тръпка.
Усещам те копринена в ръце си,
усмихната, едва пристъпваш,
глава на рамото склонила,
в сърце ми нежно се промъкваш.
И мелодията като лодка,
плавно, приказно ни носи,
една проникваща, дълбока,
и принуждава ме да те докосвам.
Думите в момента са излишни,
ръцете са във главната си роля,
прегръщат те, така те искат,
безумно ще им се да те разголят.
Опиянаващи са тези звуци,
опияняваща е тази песен,
разменяме милувки помежду си
милувки вечни, с вкус небесен.
И стапя се, във нас прониква,
до край изостря сетивата,
и нежноста струи, избликва,
от песента, от допира в жената.
И пускам я отново и отново,
не мога да й се наситя,
а чувствата във нас наболи,
влудяват ни и ни помитат.
Мелодията бавно се разстила,
разлива се дълбоко във душата,
танцувам бавно, нямам сила,
премалявам от ръцете на жената.
