Нещо твърде лично... и цинично

[ilusia]

Хайде Господи да бъдем истински ,
аз със тебе , ти със мен. Нима за
двама ни , ще е такъв проблем ?
Аз съм просто смъртна , ти си Бог ,
а живея сякаш с тебе имаме облог.

Живота ми щрихираш , аз го пълня
с цвят. Вегетираш ли на ония свят ?
Щастлив ли си сред толкоз хорска
суета , или вечността ти е запълнена
с божествената самота ?

Чуваш ли , когато нощем ти говоря
и ти пожелавам лека нощ. Вбесяваш
ли се щом със тебе споря и невидима
в света ти се разтворя ? Има ли в тебе
чувство или пък мечта ? Творенията си
гледаш ли с апатична усмивка ?

Е хайде , Боже , за тебе вдигам тая
напивка. От сълзите ми с малко горчивка
гарнирана от живота ми с изцедена усмивка.
И няма да споря , нито от куртоазия ще говоря ,
просто си викам на пук на света , да взема да ти благодаря.

За всички нощи не разказани , спотаили
в мене мъдростта , във които без икона
чувствах те в душата ми , прогонил пак студа.

За всички рани. Видими или пък не.
Със които черни врани изкълваха
детското сърце....

За всяка дума или стих , чрез които
някой в своя свят аз потопих и себе
си във него като аромат пропих....

За всичко дето бях , ще бъда или съм....
и че не живея сякаш е на сън....

[/i][/color]

[Barbarian]

Коолко снизходително.....