News:

"А, важно е да има правосъдие в една държава. ... Защото има ли правосъдие - има държава. Няма ли правосъдие - плюй на държавата ..."

Скунфузен Конфуций играе Кунг Фу ... с себе си ... отново ...

Started by ням рецитал, March 07, 2007, 00:32:38 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

ням рецитал

Някак се сконфузих , от последния ти  стих
Щото  звучиш  сякаш ползваш такива като мен (пръчове)
като  носни  кърпички ...

и някак колкото и да е срамно  и непристоино  това
караш  ме да искам сякаш  , с крокодилски сълзи да рева
но нищо  не  потича ...

някак  те  искам ...  ама  ме  е  и  шубе...
че чувствата  ми  ще  разпилееш 
в  някаква  женска  игра  със сърца ...

колко наивен  съм ...  как  стана  това  ?
мислех  че  ги  разбирам вече  тези  неща
в  отношенията  мислех , че мога  болката  да  понеса

толкова  по  опитен  ... на  Дваисет  и  Две....
а  ти  ме  караш  да  се  чувствам  като  малко дете
с тази болка  в  очите ми ... задух  в  гардите ми

преглъщам тежко  в  присъствие твое
атомите твои искам да са мои
и да се взривим  в химична реакция

с резултат на  различен  продукт...

без  отайка  ...



burning_acid


искаш да сме атоми, но ще можем ли така да се достигнем?
някак искаш в себе си да ме заключиш,
но вратата за натам така и не отвори...

дълго мога днес да ти говоря,
думите ми няма ти да чуеш.
знаеш: щом поели сме в посоки,
гледащи към два различни края,
трудно ще намерим път към себе си,
думите завинаги ще бягат...

няма смисъл да те убеждавам ... може би отдавна си решил ...
казваш че ме искаш, но е плашещо...
аз дочувам "искам те, но някак си не мога да съм с теб"
доказваме, доказваме, доказваме
и в крайна сметка никой не е прав

но тази вечер няма да се моля,
и няма да ме видиш в най-прекрасна светлина.
във мен със дни се е събирала умората
и тази вечер съм потънала във нейната мъгла

по дяволите всичките задръжки -
щом търсиш нещо, просто го вземи!
по дяволите кърпички и пръчки -
недей в определенията да ме търсиш ти!

не знам коя жена е с теб играла
онази странната, "играта със сърца"
и да ти кажа честно: тази вечер предпочитам да не зная,
и с мен играли са на не по-глупава игра...

пак станах многословна, а не исках
пак казах много с думи, нищо със дела ...

и все пак ето го и послеписа:
когато с мой стих те накарам да заплачеш, тогава ще те разбера...

И лошото държи да ни се случи, и хем е страшно, хем е много стилно.
Когато да пропадам ме научи, защо не каза как завършва филма?