Спомена на призракът

[tuik]

Спомням си, че когато умрях, нямаше вече за какво да се боря. Спомням си, че вече всичко вече беше започнало и края му бе само въпрос на време. Щях да изживея мечтите си, всичко бе въпрос на време... Всичко..., освен смъртта ми. Тя не беше планирана. Но кой ли планира смъртта си...?Нали и тя е въпрос на време. Неизбежна е. Време, което и аз като всчки останали хора, исках да оползотворя колкото се може по пълноценно. Не успях. Камьонът се оказа по - здрав от мен. Студената безжизнена материя освободи живота от тялото ми и го направи също толкова студено и безжизнено.
Не усетих болка когато умирах. Нямах време, всичко стана много бързо. дори на разбрах, че умирам. Смъртта ми беше красива. Пожелавам на всеки да умре в подобно състояние на духа. Съжалявам само за едно, не можах да видя мечтите си осъществени. Зная, че са, но не го виждам. Това е единствената ми болка, но не е болка за умиране, пък и нали вече съм мъртав. :)