Аз и ти, заедно.
Без повече самота.
Дали беше правa. Щастие има. Има щастие ... но без мен ...
Теб те има. Но мен ме няма, аз не съм реален, аз не съществувам ... аз съм просто объркана, скитаща мечта ...
... проклинай ме ... проклинай всичко свързано с мен ... проклинай пътеките, които с теб сме правили ... проклинай всички пътеки, по които съм вървял, нека в огън буен да изгорят, да горят както аз по теб горях, тогава ще ти стане топло ... ще усетиш, че всичко около теб е в огън, само мястото онова "непрокълнато", онова безчувственото място, изпълнено с ленивост, обречено на сивота, на еднообразие и на навици, само то ще стои студено и ти ще си в него - с него, но някак си сама - живееща втори безсмислен и безчувствен живот - но обич е обещана ... не може да се отмята обещано ... проклинай ме, мрази ме ...
проклинай ме, че някога обичах … искаш да изчезна ... та аз бях, съм и ще бъда ... аз съм спомени, настояще и бъдеще, аз съм отровата на света, аз съм и въздуха и водата ... всичко около теб съм аз ... аз съм безплътието създадено от зрящите, чумата която тръшка хиляди ... бях, съм и ще бъда ... проклинай ласките, с които те обсипвах, за които копнее тялото ти – нека той да ти ги даде, едва ли същите, но с лека фантазия ще бъде заблудено тялото – сърцето. Дали?... проклинай устните, с които те целувах нежно и като за последно всеки път, проклинай очите ми, гледащи те обречено и изпълнени с любов ... проклинай ... проклинай една сбъдната мечта, проклинай срещите наши, чакани с години ... мрази ме ... друго не ти остава към мен да изпитваш ... обичта ти е обещана ...
Разговорите се ограничават не само от оператора
“- Кой звъни? …
Превърнах се в глупака, който не може да забрави миналото. Глупакът, предпочитащ да остави демоните на предишното щастие да превземат настоящето. Глупакът, който не може да живее сега и за утре, превръщайки се в бледа, едва дишаща сянка. Ето кой звъни. Глупакът.”
