Добро утро моя любов.
Късен следобед прокрадва се вече.
Събудих се празна, без дом и живот.
Сякаш с дъжда този свят се оттече...
Разбърках кафето ... черно и подло,
без захар и мляко, без вкус и бъдещи дни.
Какво се е случило, още не мога
този часовник да спра да звъни....
Беше насън, този хаос в душата,
беше на яве тежкият късащ се вик.
Бездна от мрак погреба земята,
и с теб сме надвиснали - в плен и лъжи.
Нашите погледи, разменят целувки,
които убиват с ритъм ,ням сърцето.
Защото сме чужди, с кафе от преструвки,
и никога нямат допир ръцете...
Добро утро моя любов,
този следобед трябва в нас да умре.
Последен излят от слабости зов.
Последно горчиво без памет, кафе.
