ПОНЯКОГА

[tuik]

Животът бавно отминава,
умислен в своите мечти,
не виждаш дните,
месеци дори години...
Не виждаш

Главата ти е пълна с мисли,
зает си единствено със тях,
светът около теб е сън,
страшен сън, кошмар...
Оставаш сам

Мразиш този свят противен,
не искаш да живееш там,
изграждаш в себе си
друг свят, невинен...
Живееш в него

Една сутрин просто се събуждаш,
отиваш пред свойто огледало...
от там те гледа грохнал старец,
очите му пълни са със злоба...
Нима си ти

Започваш бавно да съзнаваш,
животът е преминал покрай теб,
усещаш вече съжаляваш,
усещаш сърцето ти е лед...
И те боли

Нямаш време за промяна,
нямаш сили да се бориш...
извърши спрямо себе си измяна
и ти остава единствено да чакаш...
Да умреш

[Magic`Green`eyes]

 [oops]
Хубаво е, но не пожелавам никому подобна участ [sad2]

Мразиш този свят противен,
не искаш да живееш там,

Това май е така, защото нямаме  някого до себе си [think] Поне в повечето случай така се получава [sad2]

[Gentiana]

Силно е , tuik
Поздрав!!!  [намиг]