Коса, пропита с кръв,
лежиш до мен и държиш студената ръка.
Сълзите капят по моя труп,
хората стоят, застанали в демоничен кръг.
Мен вече ме няма,
но не страдам аз, а те,
а до тях и черната врана.
Врана, която остави болка и една огромна рана.
Рана, погубила безброй души,
а други оставила сами.
Хората си мислят че бягат,
но от какво?
Кое е това зло?
Което подтиква ни към мрачното гнездо.
Гнездо, изпълнено с болка,
гнездо, нараняващо до край,
гнездо, пълно с кървава локва,
гнездо, завеждащо ни в мрачния безкрай.
Но дори и там,
аз без теб не мога да живея,
не искам да съм сам
и ти сама.
За това моля те, остани при мен
и стисни моята ръка.
А тя? Тя ще изпълни всяка твоя мечта!!!
Не се предавай пред НИЩО
