За Ваше здраве, сеньор!
Чаша с искряща сангрия.
За Ваша усмивка-нагарчащ ликьор,
можех даже човек да убия.
Ех, тези Ваши очи, сеньор!
Сини ли бяха или пък черни?
Чаша-две и този поглед!...Фурор.
Вече не помня...Навярно.
Устните Ви са влажни и блестят.
Може ли капчиците кървави да изпия?
Сладко. Горчиво. Хладно. Горещо.И пак.
Сама съпротивата си ще изтрия.
Малко фламенко, за досгряване на кръвта?
После... заведи ме , където поискаш.
Тази нощ е пълна с толкова гъста тъга.
Едвам дишам, а в прегръдка тъй силно ме стискаш.
