Облаци...
сиво небе...
сиво кафе е на масата...
Моите сиви ръце
кръгове правят по чашата...
Мрачно е...
мракът расте,
мракът във въздуха стеле...
Моето сиво небе
ще се посипе в поезия...
Трудно е времето в мен:
стенен часовник...
стрелката
бавно завърта се в кръг,
стържейки
по
циферблата...
Струна съм,
- тънко-опъната,
сребърна,
режещо-фина -
точно преди да се скъсам...
само от допир...
умирам!
Късам се,
без да изсвиря...
без цветове; неминорна...
Само остават по чашата
сребърни кръгове,
вместо акорди...
