Автор Тема: Кой кой е...  (Прочетена 3750 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен ludnegar

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1531
  • Властта не е това което беше.WE ARE THE CAHMPIONS
Кой кой е...
« -: Февруари 13, 2007, 12:07:16 pm »
Торбалан


Торбалан е митологичен герой, с когото родителите в България плашат малките деца. Известен е с това, че ходи с торба на гърба, в която отнася непослушните деца. Може да се приеме за обратния образ на Дядо Коледа. Обикновено е известен на децата като семеен партньор на Баба Яга, макар че това е базирано на фиктивна фолклорна аналогия. Възможно е образът на Торбалан да произлиза от руския фолклорен герой Кашчей Безсмертний.

Торбалан е възпят от българския певец Светлозар Христов от групата Five Stars в песента „Торбалан кючек“, пародия на музикалният жанр чалга.

Енихан баба

Енихан баба е легендарен герой, чието историческо съществуване е спорно. Според мюсюлманите в Родопите той е светец, проповедник и лечител, живял в региона. Според друга версия, отразена и в популярния роман на Антон Дончев „Време разделно“, той е османски военачалник, насилствено ислямизирал населението в Родопите през 14 век.

През 2005 изграждането на паметник на Енихан баба край село Давидково, където се смята че е неговият гроб, предизвиква спорове, дължащи се на противополжните представи за него.

Змей

Змей в славянската митология е демон с вид на огромно огнедишащо чудовище, подобно на дракон. Змеят е висша зла сила, пратеник на бога на злото Чернобог, и се стреми да разруши божествения ред — Правда. Змейовете отклоняват или спират облаците и дъждовете, предизвикват суши като заприщват реки, пресушават езера, или унищожават реколтата с дъждовни порои и градушки, причинявайки масов глад.

Змеят може да се превръща в красив млад мъж и да подмамва или отвлича жени. От техния сексуален контакт се раждат юнаци. Понякога змейовете принуждават селата, край които живеят, да им дават като данък млади девойки. В противен случай змеят спира реките или отравя езерата.

Пръв враг на змея е бог Перун — върховният господар. Той преследва змейовете и влиза в единоборство с тях като винаги побеждава след дълга и опасна борба, по време на която се разразяват страховити бури и стихии.

Богът-конник Ярило също встъпва в битка със змея всяка пролет, което израз на борбата между доброто и злото, между зимата и лятото.

Сред южните славяни се вярва, че някои змейове (хали) са добротворни — пазят селата си от други змейове и помагат на хората в беда. Начин да се прогони зъл змей от селото е фолклорният ритуал „Гонене змей“. При него всички неженени мъже от селото се събличат чисто голи, събират се в дружина и тръгват да обикалят въоръжени. Вдигат шум и мушкат навсякъде, където може да се е скрил духът на змея. Ако срещнат човек по улиците може да го набият, защото змейовете често се превръщали в хора. Накрая всички заедно се изкъпвали в река, така че силата на водата да отнесе злите енергии

Ламя

Ламята е митологично женско същество с иконографски вид на грамадно влечуго с остроноктести крака, кучешка глава и остри зъби. Според преданието, устата ѝ е толкова широка, че може да глътне човек или добиче. Тялото ѝ е покрито с жълти люспи. Чести са образите с три или девет еднакви глави. Ламята се среща често в народните песни и приказки. Живее на дъното на морето или в пусти гори, спира водите на кладенци, реки и езера, също като самодивите. По този начин кара хората да жертват някого, за да го изяде.

Въпреки страховитостта ѝ някои юнаци излизат на борба с нея и я побеждават, като отрязват главите ѝ. Най–често такива юнаци са Крали Марко, Бранко юнак и Храбро юнак. Врагове на ламите са змейовете.

Според някои митът произлиза от древногръцката митология. (виж Ламия)


Русалка

Русалка — в славянската митология, воден женски дух, тясно свързан с фолклора на съвременните славянски народи и със славянската обредност (виж Русалии).

Русалките обикновено седят по бреговете на реки и езера. Когато късат косите си, предизвикват наводнения. Ако изсъхне кожата им, умират завинаги. Обикновено русалки стават душите на удавени момичета, убити и хвърлени в река или завлечени под водата от речния дух водник. Той е техен господар, но тайно те го мразят и понякога помагат на хора, за да объркат плановете му.

Според българските поверия през нощта срещу Спасовден русалките „сеят“ роса по нивите, за да станат плодородни. И тази роса има лечебна сила. Затова на сутринта хората излизат и се търкалят в росната трева, за да са здрави през годината. Така могат да се излекуват и болните от русалска болест. Лек срещу нея е русалското цвете росен. То цъфти много кратко време с красиви и благоуханни червени цветове по скришни горски полянки.

Казват, че в тази нощ русалките минават да оберат цветчетата на росена, за да се накичат с тях. Това ги развеселява, те стават по-милостиви към хората и ги лекуват. Затова търсещите изцеление отиват вечерта преди Спасовден да пренощуват на поляна с нацъфтял росен.

Таласъм

Таласъм (още дракос) — зъл дух, обитател на къщи и сгради, най-често изоставени. Характерен е за българския фолклор.

През деня таласъмите се крият на тавана, в избата или в стопанските помещения на двора. Някъде се възприемат като духове на неживи. Блуждаещите им души търсят покой, убежище и когато намерят подходящ дом, трудно може нещо да ги изгони от там. Дори напротив, таласъмите правят всичко възможно да прогонят хората, в чиято къща са се заселили.

Според българските поверия, за да се отърве от таласъм, стопанинът на дома трябва да го извика на предварително приготвена трапеза и да го излъже, че празнуват сватба. След като постои на масата, човекът трябва да стане и да каже, че е време да отидат на сватбеното празненство, след което да отведе таласъма в отдалечена хижа в гората (някога е имало много такива заслони на ловци, овчари и дървари). Когато стигнат нарочената колиба, човекът отваря вратата, поканва таласъма вътре, оставя му малко храна и оплетена на възли прежда и под предлог, че отива да доведе и сватбарите, залоства вратата отвън. Вярва се, че таласъмите са домошари и не могат да търпят недовършена домашна работа и ръкоделие край себе си. Всичко разпръснато или омотано се залавят да го оправят, така че кълбо заплетени конци обземат вниманието им задълго. Опасно е обаче скитайки из гората, човек да влиза в чужди колиби, защото ако там е изоставен таласъм, той ще тръгне с него и ще се засели в дома му

Баба Яга


Баба Яга е славянско митично същество описвано като стара зла жена с магически способности. В повечето случаи е просто славянско име за вещица имаща същите харакеристики като западната си братовчедка (метла, къщичка на кокоши крака).

В Италия нейното съответствие е Бефана (Befana). Смята се че през нощта срещу 6 януари Бефана пуска през комина чорапчета пълни със сладкиши за добрите деца и въгленчета за непослушните. В Италия 6 януари е официален празник.

Използва за сплашване на децата, когато са непослушни. Заплахата е, че Баба Яга (или Дядо Яго) ще дойдат да ги отнесат в голям чувал.

Блатник

Блатник (още Блатний, Болотной, Blatny) е славянски дух, обитател на блатата.

Вярвало се, че на дъното на всяко блато, блатните духове трупат съкровища векове наред и ревниво ги пазят от натрапници. Затова ако човек се приближи много до някое блато, блатниците могат внезапно да изскочат от тинята и да го завлекат на дъното, за да го удавят.

Върколак

Върколак (още вълколак, влакодлак, вуколак) — в славянската митология, зъл възкръснал мъртвец или човек обладан от зли духове, който при пълнолуние се превръща във вълк и яде трупове.

Ако човек разяри лесник, той може да го превърне във върколак. Върколаците живеят в изоставени воденици, ханове, плевници и край кръстопътища, далеч от села и градове. Който мине покрай обиталищата им, те го нападат, удушават, изпиват му кръвта или направо го изяждат. Върколаците могат да примамят и прелъстят жени, да встъпят в полово сношение с тях, в резултат на което се раждат деца, които нямат хрущял на носа, виждат злите духове и имат свръхестествени способности (виж сдухач). Сред българите и сърбите се вярвало, че върколаците предизвикват слънчеви и лунни затъмнения, отхапвайки част от небесното светило.

Суеверието за върколаците същестува още и сред гърците, под името βρυκόλακας (вриколакас) и сред румънците, при които думата звучи като pricolic (приколик).

Жар-птица

Жар-птица в славянската митология е вълшебна птица с многоцветни, сияещи като огън пера. Жар-птица обитава короната на Световното дърво и е вестител на божествената воля, тъй като има способност да мигрира между света на боговете Прав и света на хората Яв. Също така огнената птица охранява плода на живота — златната ябълка, която расте по клоните на Дървото.

За Жар-птица се вярвало също, че може да се преражда. При смъртта си тя се превръщала в пепел, а след това отново можела да се възроди от пепелта. Това вярване е славянското проявление на общо-индоевропейската идея за прераждащата се огнена птица Феникс.

Кикимора

Кикимора в славянската митология е домашен женски дух, често отъждествяван с Домница, която е партньорка на Домовика.

Съвсем в дуалистичния контрастен дух на славянската вяра, Кикимора едновременно помага и вреди на хората, като по традиция всичко зависи от тях самите. Така, ако домакинята поддържа усърдно дома си, Кикимора по цели нощи ще върши от домакинската работа за другия ден, ще вдъхва доволство и спокоен сън на децата, но ако домакинята е немарлива, мързелива, Кикимора ще стене от здрач до зори, ще дърпа косите на децата, ще ги буди посреднощ и ще ги плаши, нарочно ще пакости, разхвърля и мърси, така че и малкото свършена работа да отиде нахалост.

Вероятно образът на Кикимора първоначално е възникнал като олицетворение на духа на починала по-стара домакиня от същия дом. Тук дом носи не толкова значението на къща, а на сбор от хора — близки родственици — които живеят под един покрив. Добре е да се вземе под внимание, че до края на 7 век от н.е. славяните живеят в строг патриархален строй, в който най-малката обществена единица не е семейството, а целият род, който живее и работи заедно.

Родът е обединение на кръвен принцип, в което всички хора са в родствени връзки един с друг и имат общи баща или дядо и майка или баба. И когато се е случело бабата, най-старата домакиня, основателката на рода да умре, наследниците й са предполагали, че духът й остава в дома. Тя е била толкова привързана и закрепостена към него, че и след смъртта си е носела домашните си задължения, продължавала е да бди над порядъка като Кикимора, със стонове и пакости принуждавайки наследничките си да си вършат съвестно работата. В подкрепа на такова предположение е съставката „-мора“ в името на Кикимора, с която дума славяните обозначавали душите на умрелите

Караконджул

Караконджул - думата има турски произход /още - караконджо/, но е навлязла трайно в българската демонология. Тя означава зъл дух в тялото на животно, което напада закъснелите хора вън от дома им през нощта.  Много често пътникът не знае накъде да тръгне, може да обърка посоките. Съществото злосторничи само до първи петли, след това изчезва внезапно.

Мори

Мори (още мари, нави, мавки, мрави) — в славянската митология, нечисти, лоши мъртъвци, неживи. Най-общо това са всички зли духове на умрели хора.

Хората които загинат от неестествена смърт (убити, самоубийци, жертви на нещастен случай) или приживе са извършили тежки престъпления и носят големи грехове, душите им не биват допускани до света на мъртвите Нав и остават в Яв (света на живите). Тук те непрестанно страдат и се превръщат в зли духове — вампири, върколаци и пр. — които излизат нощем и мъчат, тормозят и убиват хора. Някои мори носят главите си подръка, застават под прозорците и назовават по имена обитателите на къщата. Ако някой в просъница отговори на повикването, той скоро ще умре.

Наречници

Наречници (още нарюкници, орисници, рожделници, съдници, съдбеници, суденицы) — в славянската митология, три сестри-феи, които се появяват край новороденото дете и му наричат — предсказват му съдбата.

Според сърбите, първата фея предсказва смъртта, втората болести, недъзи и беди, а третата — щастливите събития от живота.

Вярвало се, че наречниците са невидими и никой не може да ги чуе, освен майката или друга възходяща родственица на новороденото дете. Подслушаното не можело да бъде казано другимо под страх от онемяване. У българските славяни имало обичай вечерта след рождението бабата да стои будна край детето, за да чуе орисниците.

Ако огънят в стаята се поддържал и била оставена храна край огнището, орисниците щели да бъдат по-милостиви в определянето на съдбата. С тях се свързва и традицията под възглавницата на детето да се оставя златна монета — един вид „подкуп“.


Пряко от мита за наречниците и техните функции произлиза вярването, че животът на човека е предначертан и предвещаното не може да бъде избегнато. Оттам идват и поговорки от типа „Така му било писано“ и „Такова му било наречено“.

Сдухач

Сдухач (още здухач, оборотний) — човек-сoмнамбул, чийто дух излиза от тялото по време на сън и скита из селото — духа, вие, довежда ветрове, разнася и докарва дъждовни облаци и мъгли, отпъжда или приканва градушки, сражава се с други сдухачи. Всеки сдухач охранява от стихийни бедствия, пази късмета и урожая на своя род или село. Често след смъртта си, сдухачите се превръщат във върколаци.

Хала

В славянската митология халата е олицетворение на някои природни стихии (буря, вихрушка, градушка, светкавица), сродно на змея и на ламята.

Може да се появи във вид на змиевидно шестокрило същество с 12 опашки или огромен бик, гъста (черна) мъгла, облак. Халата е създателка на градоносни облаци и ураганите, които унищожават посевите и градините. С нея се сражават змейовете, охраняващи нивите и полята.















Неактивен Babuzil

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1655
  • Пол: Мъж
Re: Кой кой е...
« Отговор #1 -: Февруари 14, 2007, 05:50:42 am »
Торбалан


Торбалан е митологичен герой, с когото родителите в България плашат малките деца. Известен е с това, че ходи с торба на гърба, в която отнася непослушните деца. Може да се приеме за обратния образ на Дядо Коледа. Обикновено е известен на децата като семеен партньор на Баба Яга, макар че това е базирано на фиктивна фолклорна аналогия. Възможно е образът на Торбалан да произлиза от руския фолклорен герой Кашчей Безсмертний.

Торбалан е възпят от българския певец Светлозар Христов от групата Five Stars в песента „Торбалан кючек“, пародия на музикалният жанр чалга.

Торбалан не е само Български  герой  ....  на запад е известен  като  "The Boogieman"    и   даже  в  известното  ХелоУинско/Коледно  филмче  "The Nightmare Before Chrismas"    е  изобразен  така  :

 

-  Гиганска  Торба  пълна  с  буболечки  ...  ( което  по  мое  лично  мнение  е  оригинален образ  на  героя ) 
« Последна редакция: Февруари 14, 2007, 05:52:54 am от ням поет »

Неактивен XpacTa_lavista

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3489
  • Пол: Мъж
  • Дървен философ, но дрянов
Re: Кой кой е...
« Отговор #2 -: Февруари 14, 2007, 06:33:02 am »
Хаха много фешън е този Торбалан, харесва ми :p

Сдухачът също ми хареса много.  :)
Когато човек върви без път...
 
             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!

Неактивен repi-s-lychec

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1060
  • Her shadow plays in the shape of a man's desire...
Re: Кой кой е...
« Отговор #3 -: Февруари 14, 2007, 07:22:09 am »
Ама никой не знае какво е сътвер....
Простите удоволствия са последно убежище за сложни натури

Неактивен Rocka_Rola

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 392
  • Пол: Мъж
  • "Amused itself to death"
Re: Кой кой е...
« Отговор #4 -: Февруари 14, 2007, 07:25:42 am »
????
"There's someone in my head   but it's not me ..."

Неактивен Babuzil

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1655
  • Пол: Мъж
Re: Кой кой е...
« Отговор #5 -: Февруари 14, 2007, 07:32:52 am »
:) 

ето  още  няколко  образа  на  Торбалан  ... 

Разбирасе  мисля  че  образа  на  "Същество - Торба  с буболе4ки" (първата картинка)  е  най  - сполучлив ..









« Последна редакция: Февруари 14, 2007, 07:37:25 am от ням поет »

Неактивен ludnegar

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1531
  • Властта не е това което беше.WE ARE THE CAHMPIONS
Re: Кой кой е...
« Отговор #6 -: Февруари 20, 2007, 14:23:12 pm »
и още малко  :


БАННИК - дух, обитаващ банята. За него не се знае много.

БРЕГИНИ - женски духове, обитаващи бреговете на реки и езера. Вярва се, че отвличат деца.
 
ВИЛИ, САМОВИЛИ - красиви женски горски духове, родствени на самодивите, с човешки облик и големи криле. Вилите обитават трудно достъпни високопланински гори, където всяка се грижи за горско животно, дърво, цвете, храст или планински поток, като ревниво го защитава, главно от човешки вреди. Тези красавици особено обичат сърните, с които могат да разговарят, но са доста злонамерени към хора. Всячески се стремят да ги отклонят от горите си и в този си стремеж често отравят потоците. Разполагат с големи познания за природата и билките, и ако човек успее да ги подслуша на сборищата им след залез, може да научи как да лекува с определено растение или за местонахождението на скрито съкровище, както и много други тайни за света.
 
КРАВЕСМЪРТ - зъл дух, който сее чума и други зарази сред селските стада. Най-често се явява във вид на черна крава и се смесва с едрия рогат добитък, за да върши унищожителното си дело. Нощем кравесмъртите скитат по пътищата, преобразени в черни котки или сакати кучета, а понякога дори се явяват като скелет на крава. Славяните гонят кравесмърт с различни обреди, при които колят подозрителните животни сред стадата си или ги горят живи. "Подозрителното" животно се определя по следния начин: привечер завардват добитъка на цялото село в един обор, пазят го до зори, и призори го извеждат от обора. Стопаните започват да разпознават животните си, а онези, които останат неразпознати, са нарочени за кравесмърти и биват изгаряни.

КРЪЧИНИ - зли духове (от старобългарското крончина - чума) - приносители на чумата и всички смъртоносни болести. Те се явяват като обикновени хора и диханието им сее зараза. Друг път плюят в реки, езера и кладенци и заразяват водата, предизвиквайки масови епидемии и измиране на цели села.

КУРДУШИ - малки демони, помощници на магьосниците и вещерите. При посвещаването на такива хора, посвещаващите ги им причисляват курдуши - призовани и подчинени на човешката воля духове, които да помагат на техните магически занимания. Курдушите обикновено са онези, които по поръчка на господаря си, събират крила от прилепи, очи от жаби, пръсти от обесници, кичури от девица и всякакви лични вещи, чрез които или над които ще се извъшват магиите.

ПОЛУДНИЦА - жесток полски дух с вид на красива млада жена в чисто бяла ленена риза. Изцяло бялата дреха сред славяните е символ на траур, и в този смисъл на смъртта. Полудница идва от "полу" и "ден", което подкрепя поверието, че тя се появява само по пладне, в средата на деня, което време от денонощието се счита за също толкова опасно и неблагоприятно, колкото и полунощ. Тези два момента от деня и нощта са наричани "разпътен час" и в него хората си стоят вкъщи, за да не ги постигне лоша дума, да не хванат уроки и да не бъдат срещнати от зли сили, които да им навредят, защото точно в разпътния час се активират всички демони и проклятия. Такъв един особено могъщ демон е и полудницата, заедно с нейната посестрима - полунощницата.

ПОЛУНОЩНИЦА - зъл женски дух с вид на старица в чисто бяла дреха - посестрима на полудницата. Броди по "разпътно време" - от полунощ до зори - когато всички зли сили излизат навън, а пътищата се оплитат и се "разпътват", т.е. водят в грешна посока. Полунощниците често стоят по кръстопътищата, заедно с караконджулите и ако срещнат човек му причиняват всякакво зло.

САМОДИВИ - красиви женски горски духове с чисто човешки облик, родствени на вилите. Всяка вечер те се събират на една и съща поляна в най-отдалечените гъсти гори, наречена "хорище", където цяла нощ танцуват боси вълшебно хоро, облечени в чисто бели дълги ленени ризи, вероятно отдавайки почит на боговете. По време на танца си едва докосват земята със стъпала, а стъпканите вълшебни билки разнасят силно лечебно ухание. Поради това болните хора, които съберат достатъчно смелост, отиват да пренощуват край хорището, а към тях самодивите се отнасят необичайно благосклонно, докато в повечето случаи са твърде зле настроени към хора и при среща им нанасят множество вреди. Съвсем голи самодивите често яздят едри елени със златни рога, които са техни любимци. Ако по време на лов човек убие такъв елен, покровителката му отмъщава жестоко на ловеца, като го ослепява или му праща болест, следвана от сигурна смърт. На такива болни никой не може да помогне, а ако посмеят да се появят на хорище, тамошните самодиви веднага ги разпознават и ги умъртвяват със смъртоносни писъци. Самодивите трудно устояват на красиви млади мъже, на които помагат както могат - превръщали се в бели коне и ги пренасят където пожелаят и дори се случва да им дадат три бели конски косъма. След време, ако изпадне в беда, мъжът може да запали един от космите, при което съответната самодива се появява и го измъква от ситуацията. Самодивите се страхуват от слънчевата светлина и поради това на развиделяване всички бързо напускат хорището и се укриват в горските усои, така че няма опасност от неприятна среща с тях през деня.

СИМАРГАЛ - грифоноподобно куче с огромни златни криле. Свързан е със соларния култ, с почвата, земеделието и плодородието. Охранява обработваемата земя и бди над житата. В ролята си на пазител, симаргал е възприеман и като блюстител на закона, приносител на възмездието и наказанието. Твърде възможно е да е превърнат във въплъщение на друго славянско божество и като такова да е привнесен в пантеона отвън, което иначе би било твърде необосновано действие. Това е един от най-неясните славянски митологични образи, вероятно заимстван от северноиранските сарматски племена, които особено почитат могъщия дух Симургх, помощник на слънцето, пазител на реколтата.

ЯВИНА - зъл дух, сроден на вампира. Появява се от кръвта на убит човек четиридесет дни след убийството и броди нощем из ония места толкова време, колкото е оставало на убития да живее при нормални обстоятелства. Скитайки, духът крещи, дрънка, трещи, създава голяма суматоха, като междувременно извиква имена на близки, познати или пък на убийците си. Ако някой чуе името си и отговори на повикването, явината го убива на място или му нарича зла участ и скорошна смърт. Човек може да се предпази от нея с огън и вода.