Автопортрет от думи

[SkitnicaVmoretO]

Сигурно не сте чували приказката за лодкаря. Всъщност добре де, може и да сте чували някоя приказка за някой стар лодкар, но тази моята аз съм убедена, че не сте я чували. Макар, че всъщност... приказката е стара колкото света, само дето не започва с имало едно време...
Всъщност лодкари има по всяко време имало е вчера, има ги днес, ще ги има и утре, а ние сме хората с мостовете. Нека поясня : Хората с мостовете сме ти и аз, приятелю -  Безумно самотни, нуждаещи се от сродна душа. Такива които си скитаме в морето. В морето от тъжни, самотни нощи. Безсмислени нощи. Глупави нощи. Празни нощи. И си търсим лодкар. Всъщност си търсим любов, но си намираме лодкар. Той за разлика от нас не е тъжен, напротив той обича тъгата... чуждата тъга. И обича болката... чуждата болка. Е, и той повярвай е самотен, много самотен, но е толкова зает да наранява околните, че не забелязва самотата която върви крачка пред него.
Та ние скитниците... ние разбираш ли скитаме из морето, но забравяме, че не можем да плуваме, а понякога брега е стръмен и морето дълбоко. И страшно. И се бунтува и ни залива. И ние съвсем случайно виждаме лодкар. Тръгваме след него (малко, прибързано, ако питаш мен), а той не случайно ни рисува мост. После точно толкова (не)случайно решава да го събори ( много рядко ни праща спасителна лодка) и се давим. Хората с мостовете не умеят да плуват, защото знаеш ли... твърде здраво стъпват по сушата. Лодкарите... също не умеят да плуват из чуждите чувства (само се фукат с това), но за сметка на това имат благоразумието да се върнат на брега, преди да нагазят в дълбокото. Скитниците... мисълта ми е за тях, защото по лоши стечения на обстоятелствата аз съм от тях. Та скитниците... на нас проблема ни е, че твърде много вярваме в лодкаря. Ние сме онези заблудени, случайни паянтови къщи, които много глупаво и по детски вярват, че именно човека с лодката е онзи, който подпира основите ни, за да не рухнем. Ние сме онези заблудени, тъжни хора, които много глупаво си строят въздушни замъци, без да си дадем сметка, че с първия по силен бриз от тях няма да остане и помен. И така живеем дните си... чакаме лодкаря, падаме от моста и  се давим. Случва се да стигнем отсрещния бряг, но мокри до кости, а чувствата, особено наранените съхнат много бавно, а обикновено, когато ти трябва сушилня тя никога не е на близо и държи ли ни мокро приятелю... държи ни.
Това беше към всеки който ще каже ,,Това не се отнася за мене", а на теб Лодкарю мой ще кажа : Ти не си виновен за нищо. Всъщност ние хората с мостовете сме си виновни сами. Някой си рисуват слънчогледи, други усмивки, аз... си рисувам мостове и много глупаво си вярвам, че ще мина по тях. Някой ден може да ми пратиш лодка... Все пак ако се удавя да знаеш, че не Си виновен ти. Всъщност... ти не строиш мостове обич моя... ти само ги събаряш.

Посветено на един Лодкар

[Gentiana]

Много е хубаво, радост моя  [I love you] :flyingkiss:
Но ти няма да се удавиш. Под теб винаги ще има здрав мост, защото ако един не те обича и те предава, има толкова други, които и на ръце ще те пренесат отвъд , на твърдия и сигурен бряг. Вярвай в това! :)

[SkitnicaVmoretO]

Благодаря ти обич моя. Жалко, че напоследък не си падам голям оптимист, но пък вярвам, че някой ден ще намеря кой да ме преведе отсреща  [heart__] [I love you] [i love you2] [I love you] [heart__]

[vanilla_g]

 [bravisimo] [I love you]

[SkitnicaVmoretO]

 [heart__] [hugs and kisses] [heart__]