Безумен пламък - демоничен Път.
Съдба на длан поставена .
Живот обречен в Кръг.
Воал , притихнало лице покрива .
Мъгла загръща с плащеница измамата красива.
Мисли безконечни своят край намират .
Душите - някак вечни , в гибел от разврат погиват.
Морето плаче с траурни сълзи... няма сили. Не шуми.
Прилично на сърце... спряло да тупти .
Длан в дланта ми се скрива. Поглед празен ,
образ ням. Пепеляво сиво лице си отива.
А дланта ти... в дланта ми умира ....
Пътник устремен... своят ход не спира.
Шептиш ми угнетен... и лъжа те , че лампата покрита ,
е слънцето блестящо във зенита...
А дланта си скриваш в мойта длан...
сякаш пристанище последно ....
И лъжа те със поглед ням...
без думи .. без слова... Лъжа....
че не ме е страх... и в сън щастлив потъваш пак...
А грях , греховен ме пронизва...
пламти душата днес... отиваш си...
отрова сърцето ми прегризва...
Така е писано... така да е...
И топла длан студената ти плът докосва ,
за последен път... Мълчание , вопъл се изписва ,
стоя сама в самотен кът.
Целувката за сбогом - последна твоя воля...
целувам те... не мога....
боря се с жестоката прокоба...
бездиханно тяло... пламтяща гръд...
прошепвам две думи за последен път...
ръка в ръката ми покой намира...
отпусната и безсловесна ...
а стоя в самотен кът...
Последна падаща сълза - протестна ....
