Скитница съм ....
Скиталчески живот живея..
Без край и без посока , от болка и копнеж ,
сърце разсечено на две , сълза разбива се в прибоя ,.
Скитам се безпътна , бездиханна ...
бродя по прашлясалите дюни...
призрак съм .... а плът гореща се раздира ...
Призраците без сърце ? Защо тогава моето умира ,
и жадува за слънце и море ?
Душа в душа родена... и от душата тежко наранена.
Лице в лице живее.... и ръката бледа - пурпурно окървавена
А скитниците ги боли.... и ридаят с невидими сълзи....
А скитниците ги боли... Горди , своенравни ... жестоки са дори ,
но скитниците ги Боли...
Жадни пред извори не спират.... Приласкават , себе си даряват ,
но не просят ... не крадат...чакат.. път , посока да им подарят...
Раждам се , умирам.... падам и летя.... и жадна се не спирам....
защото себе си да оскверня... все сили не намирам...
Да пия от чужди устни - отрова и мечти... да пия...
Ала как ? Щом лика ти бледен в мене тази нощ .. поредна...
тихичко пламти ? И пламаче тъй жарко ... прогаря моите страни ...
Скитница съм... жалка и погромна... скитам се из чуждите души ...
а моята - така самотна.... зове ... викът й чуваш ли ?
Замълчи.... ако ме чуеш.... мене в себе си ти приюти..
Роди ме.. от вятър и мъгли... роди ме....
от чувства и сълзи... роди ме.... Родена аз така небрежно ,
родена сянка в утро безметежно... твоя съм до край...
твоя в леден ат и пъклен рай .
