News:

Хабят се животите в България - и вие сте слепи да не го кажете това помежду си, неми сте и сте глухи като българи ...
из "Черните пътща на Европа" - М. Карбовски

(не)споделена самота

Started by Gentiana, February 06, 2007, 01:28:59 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Стана тя като в песента на Ивана -
боя за коса с цвят на шампанско
и очи, пълни със сълзи.
Всъщност, струваше ли си
дяволите да ме хванат?
Та не за първи път предаваш ме, Юда,ти.
Но стига вече,
ще те съблека от душата си,
ако ще гола да се скита
немила през нощта.
Искам да дишам !
Господи, повръща ми се
от твоите циничности!
Колко струва уж споделената самота?




,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Eamon

#1
Quote from: Gentiana on February 06, 2007, 01:28:59 AM
Стана тя като в песента на Ивана -
боя за коса с цвят на шампанско
и очи, пълни със сълзи.
Всъщност, струваше ли си
дяволите да ме хванат?
Та не за първи път предаваш ме, Юда,ти.
Но стига вече,
ще те съблека от душата си,
ако ще гола да се скита
немила през нощта.
Искам да дишам !
Господи, повръща ми се
от твоите циничности!
Колко струва уж споделената самота?





Колко струва уж споделената самота? <-- Много болка.. тъга.. кървящи рани.. празни надежди.. пуста душаа...
но нали знаеш... Приятелко:
От изгубената любов остава само БОЛКА и САМОТА..Ограбена душа.. РАЗБИТО СЪРЦЕ и въпросът защо? Но по добре да я изгубиш от колкото никога да не си я срещал..........
Три кибритени клечки, една по една изгорих във нощта. Първата за да видя лицето ти, втората за да видя очите ти.. последната за да видя устните ти. А после.. пълна тъмнина. За да си спомня всичко това докато те прегръщам.

Липсвате ми приятели.. и как ми липсва доброто старо време, когато бяхме по-цяла вечер тук.. пишехме, смеехме се.. играехме игри.. водехме "дуели" със стихове.. Господи , колко хубаво беше..

Eamon

#2
Ще ме извиняваш че поствам два пъти но просто забравих.. относно стихчето позволи ми да ти цитирам една песен....

Ти бе религия за мен..
Моля вяра и живот...
Ти беше моята молитва на теб обрекох се до гроб..

Ослепях от думи зли..
От чуждите лъжи..
Полудях от ревноста..
Изгубих любовта..

Как да останем с теб приятели щом тлеят въглени в телата ни, очите мълний преплетени .. искри запалват във ръцете ни..

В сълзи душата ми се дави..
В бездна от тъга..
Защо ли клетвите забрави..
Стана роб на суета...

Ослепях от думи зли..
От чуждите лъжи..
Полудях от ревноста..
Изгубих любовта..


Райна & Магапаса - Разделени

P.S. Винаги ще имаш приятели.. знам какво ти е.. поне се опитвам да разбера, защото ти си знаеш сама какво ти е ... но запомни, че винаги ще имаш приятели.. но не такива.. а истински!!!!
Като мен надявам се..
Три кибритени клечки, една по една изгорих във нощта. Първата за да видя лицето ти, втората за да видя очите ти.. последната за да видя устните ти. А после.. пълна тъмнина. За да си спомня всичко това докато те прегръщам.

Липсвате ми приятели.. и как ми липсва доброто старо време, когато бяхме по-цяла вечер тук.. пишехме, смеехме се.. играехме игри.. водехме "дуели" със стихове.. Господи , колко хубаво беше..