Като нееднозначен отговор съзнанието ми замъгляваш...
Като препускащ вятър се вплиташ в моите коси...
Като разхлаждаща напитка жаждата ми утоляваш...
Като магьосник вещ във своя тайнствен свят ме пренеси...
Като изпълнена Луна със блясъка си ме заливаш...
Като солена морска пяна разбиваш се във моето сърце...
Като безкрайна шир пред погледа ми се разкриваш...
Като разцъфнали зюмбюли е свежо твоето лице...
Като неостаряваща балада във мислите ми зазвучаваш...
Като художник вдъхновен рисуваш моята любов...
Като отворено писмо обичаш всекидневно да ме получаваш...
Като топящ се шоколад е сладък твоя нежен зов...
Като безценен камък вниманието ми приковаваш..
Като прозрачен лед топиш се в моите ръце...
Като върховен Бог умееш всичко да прощаваш,...
а душата ми докосваш леко като връхче на отлитащо перце...
