Аз можех още дълго да обичам,
имах пълно със любов сърце.
И не спирах аз да тичам
след тъмнокосото дете.
Аз в прегръдките му спях с наслада -
в скута му намествах се сама.
А то пък търсеше от лапите пощада
щом с болка пълнеше се малката глава.
И несгодите му аз лекувах -
от енергията си черпих без да се скъпя.
Щом заспеше лекичко го аз целувах -
тогава бях най-доволна на света.
Но детето в миг порастна,
а аз останах май на заден план.
За него бях старицата ужасна,
но в мен гореше вечно плам.
И годините си просто посветих
някой чисто да обичам...
До днес не се и промених
и след тъмнокосото момче мога пак да се затичам ...
