сътвотих те,от пепел ...

[|Sweet_girL|]

В една мрачна,тъмна вечер,
повиках те и ти дойде.
сътворих те аз,от сива пепел,
и стана твоя образ,мой Любим.

Представям си те,как до мен нощем заспиваш,
с нежен сатен ме завиваш.
виждам образа ти,срещу мен в кафенето.
Той ми вдъхва доверие,че съм до теб!

Пазя се,единствено за тебе,
момчета други - не искам,пречат ми.
ти си идеален,в моята малка кула от мечти,
защото съторих те аз,от пепел...

и знам,макар да си измислен,
че чувста имам аз към теб.
но ти...си само в моето въображение,
в малката ми кула от мечти,

и тръгнеш ли си,тя ще се разпадне...
ще тъгувам аз за теб...макар да знам че си измислен,
ще тъжа,и ще те моля да останеш.
защо привързах се ,така към теб?
защо..когато ти си само купчина от пепел...

П.П.малко странен стих....ама ...така го почувствах,и този  за който пиша,наистина е измислен....