News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

бягство

Started by val_kardanov, January 30, 2007, 20:28:14 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

val_kardanov

И този свят е жалък,
Той е далеч от рая,
Студено е от пламък,
Защо и аз не зная,
И винаги е лошо,
И погледът е празен,
А аз вървя отново,
От хиляди прегазен,
Тревожно се оглеждам,
Сред тях аз нямам място,
И пак не се навеждам,
Но крачка е до бягство ..
"Ако в чая въздъхнат горчиви треви и потръпне червената риза на клена, иде време за горест, иде мраз несъмнено... А сърцето на лятото още кърви..."

dodic

Никакво бятство - само напред.
Хареса ми стиха ти вал карданов.
Понякога, от себе си се скривам

Angel_Eyes

И на мен ми се иска да избягам...кратичко ясно...браво  :)

Готин аватар  :)
Любовта - тя започва тогава когато заради друг ти си готов да измениш на себе си!

Nepokylnal

бягство?
А можеш ли да избягаш от себе си, вал карданов? [confused]

Gentiana

Quote from: val_kardanov on January 30, 2007, 20:28:14 PM
И този свят е жалък,
Той е далеч от рая,
Студено е от пламък,
Защо и аз не зная,
И винаги е лошо,
И погледът е празен,
А аз вървя отново,
От хиляди прегазен,
Тревожно се оглеждам,
Сред тях аз нямам място,
И пак не се навеждам,
Но крачка е до бягство ..

Прегазен? Не, прегазващ...
Разпалващ грешен пламък.
А после скрит дълбоко
във своя прашен замък.
Тревожно се оглеждаш,
дали пък не те гонят?!
Студено е в сърцето
и твоят свят е жалък,
и е далеч от рая,
защото  демон сам си.
Да, точно, нямаш място
сред топли и човечни.
Не се навеждаш, прав си.
Ще страдаш в Ада вечно.
Не можеш да избягаш.

Готин стих, Вал  :)
Моите поздравления  [cvetee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.