те попринцип са много ... но най ми харесват..
първото е на vOsYcHnA_pRiNcEsA --Създателка...\Сън\
--------------------------------------------------------------------------------
На слънцето лъчите сбирах
и всички топли, земни краски.
От камъните сила взимах.
От цветя, дървета – ласки...
Понякога отивах до морето
и блясък син от него молих,
сядах на брега солен, където
за мидички изящтни с пръсти рових.
Когато ходих на разходка,
стъпките броях и пазех...
Помних грациозна котешка походка!
Събирах даже туй, що мразех...
На небето облачета бели -
гледах ги и ги рисувах...
Имах толкова мечти и цели,
но реших накрая и рискувах.
И от всичко туй създадох тебе!
Всяка нощ във сънища те срещах.
Сгушена в чаршафи бели...
Утрото усмихната посрещах!
Грешница
Румяна Йорданова Симова (osi4kata)
Не страдам. Нито съжалявам.
Обичам малките си грехове.
Осъдила съм те на незабрава
и ще те помня с векове.
Не ме боли. Е, пак послъгах...
Боли ме мъничко – ей тук.
Сега ще трябва да си тръгвам,
очаква ме у нас съпруг.
Не съм невярна, нито лековата.
Не търся авантюри и игри.
Фатално късно срещна ни съдбата,
дари ни с миг, след това ни раздели.
Не плача. Това не са сълзите ми.
От жегата е може би....
Не искай прошка от очите ми,
не си виновен в нищо ти.
Е, тръгвам. Чакат ме във къщи.
Аз съм омъжена жена.
При него трябва да се връщам.
Съдбата нареди така.
Тази вечер няма да остана.
Утре... Утре ли? Ще видим...
Да, излишно е да правим планове
и миражни кули да издигаме.
Всяка нощ пристигах тук, събличах се
и мъждуках в черните ти вечери.
Любехме се без да се обичаме...
сутрин бяхме чужди и далечни.
Сутрин ти се втурваше да търсиш
Другата - Неповторимата,
аз - отмивах те от себе си набързо,
убедена, че съм Нелюбимата...
Дните ни зачеркваха целувките,
палили пожари в тъмното.
Нощем като луди хуквахме
да се любим чак до съмнало.
Няма да остана тази вечер...
Няма трескаво да се събличам.
Трябва да си тръгвам вече...
Тръгвам си, защото те обичам.
Попей ми...
« -: Май 12, 2006, 07:19:14 »
Попей ми. Аз ще слушам и ще плача.
Попей ми тихо, през нощта на глас.
Попей ми. Песента поглъща здрача.
Попей ми звездно, в този звезден час.
Ще си запалим и свещичка. Тъжно,
ще впием погледи един към друг.
Ще издълбаем времето тревожно.
Нали така, сме стигнали до тук?
Израснах в тишина. И даже, вече
не помня и на славея гласа...
Попей, попей ми, времето изтече,
ще трябва да се връщам у дома.
А там е тихо, никой не говори
и никой мен не чува. Пустота.
Една едничка, песен там ме гали.
Попей ми. Аз те слушам и не спя.