News:

"А, важно е да има правосъдие в една държава. ... Защото има ли правосъдие - има държава. Няма ли правосъдие - плюй на държавата ..."

Стихотворението, което обърна настроението Ви на 180 градуса?

Started by Mistic, January 25, 2007, 17:33:54 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

gabi_gabi

"Покана за..."


Ако имаш мъничко свободно време,
а навън дъждът не спира да вали,
ако няма никой, който да те утеши,
или няма път, по който да поемеш...

Ако си написал стих за твоята тъга,
а самата тя все още е във тебе,
ако няма скитник, който да я вземе
или пък крадец с протегната ръка...

Ако имаш само клечка от кибрит,
а кутийката е мокра от сълзите твои,
ако си самотен сред приятелите ти-герои,
или нож от тях в гърба ти е забит...

Ако си прочел и книгата поредна
и навън дъждът не спира,а вали,
ако още нещо в теб боли,
ако искаш вечерта да е последна...

Чуй отвън как капките говорят
с думите на моята душа:
"Аз те чакам боса под дъжда,
във дланта си свила шепа обич.
Мъничко свободно време ако имаш-
остави чадъра и ела."


от Стела Славчева
В един живот една любов се пада.

Или я следваш неотлъчно.
Или я гледаш как си заминава.

By phibi

Всеки миг е още един шанс... да се усмихнеш..

burning_acid


Не бих казала че точно ми е преобърнало настроението или представите за света това стихотворение, но много добре ми пасва и на настроението, и на представите  :)


А краят му е наистина хубав ...


обобщение
- от Янчо Янчев

бързаме да се събудим да пием кафе да изпушим няколко цигари
бързаме за работа
после да се приберем
да включим телевизора
да научим поредните безсмислени истории
бързаме да правим любов
да имаме дете да го възпитаме да го търпим
бързаме да идем на море на планина
бързаме да легнем да спим
бързаме за кино
бързаме за фитнес
бързаме да поръчаме бързаме да се нахраним като животни
да се напием за последно
бързаме да не изтървем кръговрата
който ни върти като центрофуга
и няма пускане измъкване размотаване отлагане
всичко е с немска прецизност
ден след ден
година след година

бързаме да се борим с глобалното затопляне парниковия ефект
с депресията грипа със СПИН
с болката след загуба на нещо любов близък приятел
или непознат от новините
бързаме да инвестираме да печелим от лихва
да правим успешен бизнес
да си купим кола на старо
бързаме в кухнята банята тоалетната спалнята
бързаме
да сваляме
да чукаме
да се излагаме
да си мислим че сме номер едно
винаги
винаги

бързаме да се изложим да ни се присмиват
да се хилим в лицето им
това ни доставя перверзно удоволствие
бързаме да се наредим на опашка за нещо
за поредното излишно безумие
да приготвим консерви с домати месо боб чушки
за зимата която може и да не дойде
бързаме да превърнем
неудачите в плюсове да се гордеем с тях
бързаме да си вземем куче
а след това да го възпитаме
с бой

бързаме да се нервираме да изпаднем в истерия
да пребием жена си а тя да ни сложи рога
бързаме да се изцапаме с кал с проблеми които сами си създаваме
да се направим на силни и знаещи
бързаме да посивеем
бързаме да не мислим

лъжецът бърза да излъже
убиецът бърза да убие
крадецът бърза да открадне
безчувственият бърза да унижи

бързаме за такси за вечеря за парти
бързаме да приключим връзка
бързаме да започнем връзка
веднага след това бързаме за среща
или за изневяра
бързаме да излъжем
бързаме да се направим на интересни на важни
на възпитани
на културни
на образовани
на интелигентни
бързаме
да си откраднем слънце да си откраднем тишина
бързаме да построим свят който ни харесва
без да се замисляме дали е възможно

бързаме да си купим красота
бързаме да си купим щастие
бързаме да живеем
бързаме да умрем
и едва тогава намираме покой

всъщност единствено не бърза
тревата която пониква на гроба ни


И лошото държи да ни се случи, и хем е страшно, хем е много стилно.
Когато да пропадам ме научи, защо не каза как завършва филма?

kity

Този стих е написан от една поетеса, която познавам и харесвам много. Тя се казва Павлина Йосева. А написаното от нея, ми засяда винаги в гърлото!


Още тишина



Измислям си. На пет години бях...
Възможно е да лъжа. И обратното.
Погребахме под младата трева
костюма.  И усмивката на татко.

От погледа на баба проумях,
че живите - не винаги - живеят...
На двора, зад квадратната чешма
накуцващ вятър болно агнеблееше.

А дядо се прихлупи под каскета си.
Канелката захапал, не лулата...
И се пресели с бъчвите в мазето.
Гризеше лук и го сълзяха лактите.

А мама... мама ...Мама побеля
и роклята й ставаше по-тъмна...
На двадесет и шест. На сутринта
под веждите й нямаше разсъмване.

Сестра ми се изгуби в махалата,
като звънче във джоба на разсеян.
Дойде си привечер, напълно сляпа,
а в шепата си носеше щурчета...

По улиците, гълтащи вървенето,
и чуждите приличаха на близки.
Измислих си врабчета, за замерване,
на клоните обезразлистени...



ІІ.

Угасна гроздето. А под асмата
личаха още стъпките на татко.
С които се сбогувах като вятър,
дошъл да поиграе с мен за малко.

А после се превърнах на очакване,
и не можах да свикна с негонямането.
Пораствах като коте. Оцелявайки,
все повече привързана към падането.

Роднините, назъбени от загубата
нарочиха я: мама е виновна.
Комшиите ни криха в махалата,
но аз без дом усамотявах двойно.

След време някой просто срещна мама.
Билети й предложил... за театър.
И стана бяла шаферка сестра ми -
на черна булка, плачеща за татко.



ІІІ.

А мама си отиде през октомври...
И оттогава всеки дъжд задавя.
Отнетото завинаги ще помня,
без вятъра - последен и разлайващ.

Издиша струйка дъх - горещо-леден,
превръщайки тъгата си на минало.
Мълчахме като вещи. Непотребни.
Ръката й в ръката ми изстиваше.

Дойдоха три съседки-оплаквачки.
Измиха я с оцет. И я облякоха.
Приятелите... Просто непознати,
в безсълзие за себе си проплакаха.

По стълбите надолу я понесоха-
красива от цветя и тиходумия.
А после във земята я посяха,
за да поникне пак. По новолуние.



ІV.

И в тишината -
още тишина.
От бряг до бряг.
От канара до камък.
Гори голяма
празнична луна.
И две звезди.

Една от тях е мама.

BLUE_ROSE

Quote from: kity on April 18, 2008, 08:37:02 AM
Този стих е написан от една поетеса, която познавам и харесвам много. Тя се казва Павлина Йосева. А написаното от нея, ми засяда винаги в гърлото!


Още тишина



Измислям си. На пет години бях...
Възможно е да лъжа. И обратното.
Погребахме под младата трева
костюма.  И усмивката на татко.

От погледа на баба проумях,
че живите - не винаги - живеят...
На двора, зад квадратната чешма
накуцващ вятър болно агнеблееше.

А дядо се прихлупи под каскета си.
Канелката захапал, не лулата...
И се пресели с бъчвите в мазето.
Гризеше лук и го сълзяха лактите.

А мама... мама ...Мама побеля
и роклята й ставаше по-тъмна...
На двадесет и шест. На сутринта
под веждите й нямаше разсъмване.

Сестра ми се изгуби в махалата,
като звънче във джоба на разсеян.
Дойде си привечер, напълно сляпа,
а в шепата си носеше щурчета...

По улиците, гълтащи вървенето,
и чуждите приличаха на близки.
Измислих си врабчета, за замерване,
на клоните обезразлистени...



ІІ.

Угасна гроздето. А под асмата
личаха още стъпките на татко.
С които се сбогувах като вятър,
дошъл да поиграе с мен за малко.

А после се превърнах на очакване,
и не можах да свикна с негонямането.
Пораствах като коте. Оцелявайки,
все повече привързана към падането.

Роднините, назъбени от загубата
нарочиха я: мама е виновна.
Комшиите ни криха в махалата,
но аз без дом усамотявах двойно.

След време някой просто срещна мама.
Билети й предложил... за театър.
И стана бяла шаферка сестра ми -
на черна булка, плачеща за татко.



ІІІ.

А мама си отиде през октомври...
И оттогава всеки дъжд задавя.
Отнетото завинаги ще помня,
без вятъра - последен и разлайващ.

Издиша струйка дъх - горещо-леден,
превръщайки тъгата си на минало.
Мълчахме като вещи. Непотребни.
Ръката й в ръката ми изстиваше.

Дойдоха три съседки-оплаквачки.
Измиха я с оцет. И я облякоха.
Приятелите... Просто непознати,
в безсълзие за себе си проплакаха.

По стълбите надолу я понесоха-
красива от цветя и тиходумия.
А после във земята я посяха,
за да поникне пак. По новолуние.



ІV.

И в тишината -
още тишина.
От бряг до бряг.
От канара до камък.
Гори голяма
празнична луна.
И две звезди.

Една от тях е мама.

Споделям напълно! Уникална! Ненадмината ! Докосваща! Убийствена! Велика!
За нея никога не ми достигат сравнения!  [heart__] [heart__] [heart__]

Devil`s Bride

Дамян Дамянов

Стихотворение за отрицателния герой


Със поглед от ракия светнал,
Като хамалин псува той.
Иди че го рисувай сетне
И го превръщай във герой!
Лустросвай го и в свойте книги
Му слагай ангелски черти...
... А нему все не му достигат
два лева, да си доплати
ракията, която пие...
Но инак - работлив за сто.
И думите му са магия.
Човек от нашенско тесто:
Каквото пипне, му приляга,
Печели повече от мен.
Добряк. Красавец. Юначага.
И за приятел е роден.
И ризата си даже дал би,
Ако те види, че си гол.
Запее ли, долавяш жалба
В гласа му. Жалба по кого?
Навярно жалба по онази
До днес несрещната жена,
Която той в сърцето пази
Като далечна светлина,
Която всяка нощ го стряска
С протегнатите си ръце...
О, недокоснато от ласка
Човешко грапаво сърце!
Сърце объркано, но гордо,
В теб раната не хвана ръб.
Отгоре ти закачам орден,
Да скрия с него твойта скръб!

me4tatelka

Quote from: kity on April 18, 2008, 08:37:02 AM
Този стих е написан от една поетеса, която познавам и харесвам много. Тя се казва Павлина Йосева. А написаното от нея, ми засяда винаги в гърлото!


Още тишина

. . .


[reevvv] [evala]
"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

black embrace_f

Quote from: burning_acid on April 18, 2008, 02:25:18 AM

Не бих казала че точно ми е преобърнало настроението или представите за света това стихотворение, но много добре ми пасва и на настроението, и на представите  :)


А краят му е наистина хубав ...


обобщение
- от Янчо Янчев

бързаме да се събудим да пием кафе да изпушим няколко цигари
бързаме за работа
после да се приберем
да включим телевизора
да научим поредните безсмислени истории
бързаме да правим любов
да имаме дете да го възпитаме да го търпим
бързаме да идем на море на планина
бързаме да легнем да спим
бързаме за кино
бързаме за фитнес
бързаме да поръчаме бързаме да се нахраним като животни
да се напием за последно
бързаме да не изтървем кръговрата
който ни върти като центрофуга
и няма пускане измъкване размотаване отлагане
всичко е с немска прецизност
ден след ден
година след година

бързаме да се борим с глобалното затопляне парниковия ефект
с депресията грипа със СПИН
с болката след загуба на нещо любов близък приятел
или непознат от новините
бързаме да инвестираме да печелим от лихва
да правим успешен бизнес
да си купим кола на старо
бързаме в кухнята банята тоалетната спалнята
бързаме
да сваляме
да чукаме
да се излагаме
да си мислим че сме номер едно
винаги
винаги

бързаме да се изложим да ни се присмиват
да се хилим в лицето им
това ни доставя перверзно удоволствие
бързаме да се наредим на опашка за нещо
за поредното излишно безумие
да приготвим консерви с домати месо боб чушки
за зимата която може и да не дойде
бързаме да превърнем
неудачите в плюсове да се гордеем с тях
бързаме да си вземем куче
а след това да го възпитаме
с бой

бързаме да се нервираме да изпаднем в истерия
да пребием жена си а тя да ни сложи рога
бързаме да се изцапаме с кал с проблеми които сами си създаваме
да се направим на силни и знаещи
бързаме да посивеем
бързаме да не мислим

лъжецът бърза да излъже
убиецът бърза да убие
крадецът бърза да открадне
безчувственият бърза да унижи

бързаме за такси за вечеря за парти
бързаме да приключим връзка
бързаме да започнем връзка
веднага след това бързаме за среща
или за изневяра
бързаме да излъжем
бързаме да се направим на интересни на важни
на възпитани
на културни
на образовани
на интелигентни
бързаме
да си откраднем слънце да си откраднем тишина
бързаме да построим свят който ни харесва
без да се замисляме дали е възможно

бързаме да си купим красота
бързаме да си купим щастие
бързаме да живеем
бързаме да умрем
и едва тогава намираме покой

всъщност единствено не бърза
тревата която пониква на гроба ни





..какво тъжно, но ужасяващо вярно "обобщение"... [confused]
За края...нямам думи.
Определено пасва идеално и на моите представи...
burning_acid, благодаря, че си го постнала тук! :)

vOsYcHnA_pRiNcEsA

Аз пък не мога да разбера  защо поствате цитати от по четвърт страница... Ужасно е!

angel4e_f

Даденост
Не ме приемай като нещо утвърдено!
Не съм жена,с която се привиква.
Не взимай пак прибързани решения,
че моят път без теб е за наникъде -
като в безбрежна пясъчна пустиня.
Това е вече осъзната истина!
Но аз не съм ти дадена завинаги.
И мога да си тръгна, ако искам.
Щом всяка нощ поемаш със таксито,
а в стаята потръпват раменете ми,
оставени от тебе незавити
под сребърния танц на ветровете.
Щом се събуждам винаги без тебе
А ти кафето си изпиваш сам,
дали такава обич е потребна?
За теб - навярно...А за мен? Не знам...

Qween of the black hearts

З А В Е Т


Завият ли очите ми с дантела,
посипят ли ковчега ми със пръст,
загледай се в крилете на орела,
разперени като надгробен кръст,
и запомни, че мъж не се жалее
с пресипнал глас и сълзи във очи.
Мъжът обича вино да се лее.
Мъжът обича песен да звучи.
Мъжът обича с вятър да се бори.
Мъжът обича мирис на тютюн.
Той никога на колене не моли.
Заклева се във хляб и във куршум.
На колене мъжът е като знаме,
пречупено сред бойното поле.
Мъжът е мъж, когато се изправи
и тръгне пред препускащи коне.
И ако ти в орела ме познаеш,
снагата си - топола - изправи,
запей ми песента, която знаеш,
единственно от нея не боли.
Разлей ми вино, за да се опия.
Цигара запали - да ми дими.
Повикаш ли ме - няма да се скрия.
Поискаш ли ме - хляба целуни


просто ме разби

Тя

ГОСПОЖА СИНЯ ШАПКА

Тя сутрин събира звездите в тигана,
във който цвърчат две мекици,
от Млечния път наточва си кана,
със пет бучки песен на птици.
Простира искрящи мечти на терасата,
и глади им после дантелките,
в октави поръчва храна при бакалина,
в акорди бърбори с съседките.
Тя пее и капят от нейните пръсти
бонбони и пъстри локуми,
във супата-топчета цопват чевръсто,
с бълбукащи смешни муцунки.
Когато е тъжна, небето намръщено
напълва и шапката с облаци,
(доколко ги сресва с върха на чадъра си,
я гледат с дъжда през прозореца.)
А привечер тя, госпожа Синя шапка,
завързва деня да не бяга,
присяда на крайчеца на тишината,
и шапката е на тояга...
И само да вдигнете малко очите си
ще мернете някъде шапката,
и как госпожа Синя шапка намига ви
на две педи зад огледалото...

Радост Даскалова

[inlovee] [inlovee] [inlovee]
...и един мармот завива шоколада в станиол...

Lake_Lady

Михаил Белчев

Прекалено си хубава сутрин.
Прекалено, дори и за мене,
щом усещам по устните още
неоцененото нощно влечение.

Сляпо търсене в стая без думи,
неосветена игра между двама.
През врата остава пролука -
светлина да прониже тавана.

Прекалено си хубава сутрин,
прекалено, дори и за мене.
Вечер сигурно мисля, че друга
е мечтаното мое видение.

И заспивам с прехапани устни,
и прегръщам лъча на тавана.
Тази нощ ти призна, без да искаш
че на този свят ние сме двама
В прегръдката си ме събираш цялата и ме разпиляваш из Вселената...

reinbow

Quote from: Qween of the black hearts on May 10, 2008, 10:29:49 AM
З А В Е Т

--------------------------

просто ме разби

Това наистина докосва дълбоко. А кой е творецът?

`Fallen_Angel`

Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.[/center]

Jane

..на същия автор..


НЕ МЕ ПОМНЕТЕ

Не ме помнете! Син съм, на жена,
която чупи пръсти от проблеми
и мъж обикновен ми е баща.
С какво да ме запомните пък мене?

Живея скромно. Пиша стих след стих.
Душата си по листите рисувам...
Понякога съм шумен, друг път тих
и с птиците обичам да танцувам...

Когато мен смъртта ме отведе,
в прегръдка щом земята ме притисне,
пръстта ще бъде моето небе...
Сега лъжа ли съм или съм истина?

Не ме помнете, а бъдете с мен,
докато още дишам и ме има.
Дори да съм съвсем обикновен,
аз мога да обичам непростимо.

Особено финалния куплет е просто велик!!!

Под сълзите на есенните листа...