News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

ИГРА: Улови момента

Started by uNiKaT, November 16, 2005, 20:20:01 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

ava

Догодина и аз ще стана уж принцеса...
Най - много да извикам в някой стреса...
Че признавам се за вещица ужасна... [lol]
Малейййй стана приказката много страшна [lol]
Значи наборки сме с теб?
Хей!Чети!На бал съм аз на май братчед! :)
Ще ти подаря тез топли бадемови очи,
изпиващи те жадно всеки път, макар и да горчи....
Ще ти подаря устните, окъпани във грях,
защото ти си дяволът, по който аз толкова копнях...

Ще ти даря и похотливото си тяло,
каквото никое момче не е видяло....
Ще ти отдам и цялата си страст,
но само ако бъдеш ти под моя власт....

Хайде, приеми подаръка дето днес ти давам....
Една неземна нощ така ти обещавам....
Но ще ми подариш ли нещо ти в замяна
или ще ме оставиш използвана, но и засмяна.....

Zatoichi

Охо,ще въздишат
и още как!
Даже някои няма хич да дишат
и щом минеш покрай тях,ще умират от мерак.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Нека мрат като мухи... Полепнали по сладък мед...
С мен и наборката ми...  Не ще имат те късмет...
Ние двечките принцеси... слепи не ще сме...
Та да падаме в капаните... Пък нека им се ще!!!

:p :> :p
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Оооо, обичаш грубо да играеш,
признавам си,с финес го правиш,
взимаш това,което пожелаеш
и спомена дълбоко майче пазиш.
Прав ли съм кажи,
ставам ли за врачка,
с мълчание не ме мъчи,
оракул ли съм,или от шише капачка.  [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

Наемам те за лична врачка...
Почти ясно ти е всичко...
А скритото за мен остава...
Трябва ми и нещо лично...
Но всичко друго си уцелил...
Не си капачка, а оракул...
Сега от страх дали трепериш...
Или готвиш ми капанче яко?!...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


KUKLI4KATA


А иска ми се вече да не страдам
за тази късна наша среща,
боли ме от очите зачервени
и пари ми поредната сълза гореща.



Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


ava

Ах, за миг почти ме няма
и сега появила се е яма.
А защо в очи красиви
виждам аз сълзички сиви?
Мила, недей тъгува,
макар и доста да си струва.
Знам, че отговор не ще получа днес...
но дано дариш ни с по-веселичка вест... :)
Ще ти подаря тез топли бадемови очи,
изпиващи те жадно всеки път, макар и да горчи....
Ще ти подаря устните, окъпани във грях,
защото ти си дяволът, по който аз толкова копнях...

Ще ти даря и похотливото си тяло,
каквото никое момче не е видяло....
Ще ти отдам и цялата си страст,
но само ако бъдеш ти под моя власт....

Хайде, приеми подаръка дето днес ти давам....
Една неземна нощ така ти обещавам....
Но ще ми подариш ли нещо ти в замяна
или ще ме оставиш използвана, но и засмяна.....

KUKLI4KATA

[cvetee] [cvetee] [cvetee] :flyingkiss:

Някога наистина се бях зарекла
да не овдовявам след всички любови.
Да не връщам водата изтекла,
да не тъгувам, ако си тръгват хора.
Да съм им пристан, докогато поискат,
и после те да си търсят късмета,
без мен, но да си оставаме близки,
поостарели момичета и момчета.
Но в тази, мечтана от мене, пиеса
не са били и мечтите ми вписани.
Днес се чудя приятелите къде са
и любимите ми на кого са орисани.
Живот с всяко утро през мене изтича.
Ведно с началата спохожда ме краят.
Самотата ми е препълнена със обичане.
И, ако се замисля, е може би раят

Липсваш ми! Просто,безкрайно ми липсваш!
Такъв е животът ми днес и сега -
две шепи с илюзии тихо угаснали
и цяла вселена от мрак и тъга.


ava

Обещания често уж безсмислено ний даваме.
Но искаме ли да ги върнем назад? - и тоз въпрос си задаваме.
Така че, мила, моля те, недей тъжи...
Ума и душата освободи и грижи ти недей бери...
И аз мисля за отминалото и за хората били със мен....
Мисля за вседи един прекрасен, но отминал ден...
А самотата?Да, тя случва се да е и раят...
В самотата много хора себе си ще опознаят...
Защото в самотата мислим обективно,
там комбинацията мечти и мисли е нещо неразривно...
Самотна ли се чувстваш, мила?Забрави!
Погледни в многото горещо-обичащи те очи.
Ще ти подаря тез топли бадемови очи,
изпиващи те жадно всеки път, макар и да горчи....
Ще ти подаря устните, окъпани във грях,
защото ти си дяволът, по който аз толкова копнях...

Ще ти даря и похотливото си тяло,
каквото никое момче не е видяло....
Ще ти отдам и цялата си страст,
но само ако бъдеш ти под моя власт....

Хайде, приеми подаръка дето днес ти давам....
Една неземна нощ така ти обещавам....
Но ще ми подариш ли нещо ти в замяна
или ще ме оставиш използвана, но и засмяна.....

Zatoichi

Хубаво нещо е хубавият спомен,
а лошия бавничко душата ти разяжда,
на човека носи миг значим,огромен,
понякога събаря,а понякога дворци изгражда.
Споменът у всекиго витае,
винаги е лош,винаги добър,
щастие носи,всеки знае,
но и реже го жестоко,по-остър от сатър.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

ava

Не съм съгласна, събеседнико мой.
Не съм съгласна с възгледа твой.
Нима ще отречеш, че спомените лоши ни помагат?
Нима ще отречеш, че те в нас поука ни залагат?

Всеки има спомени - лоши, добри...
Туй не е нищо, за което да се тъжи...
Защото лошият спомен поука извлича -
той учи човека как напред гордо да тича...

Със спомени лоши, добри
ние се изграждаме като ХОРА, нали?
Тогава всички спомени са ни нужни?
Нима тез възгледи на тебе са чужди?
Ще ти подаря тез топли бадемови очи,
изпиващи те жадно всеки път, макар и да горчи....
Ще ти подаря устните, окъпани във грях,
защото ти си дяволът, по който аз толкова копнях...

Ще ти даря и похотливото си тяло,
каквото никое момче не е видяло....
Ще ти отдам и цялата си страст,
но само ако бъдеш ти под моя власт....

Хайде, приеми подаръка дето днес ти давам....
Една неземна нощ така ти обещавам....
Но ще ми подариш ли нещо ти в замяна
или ще ме оставиш използвана, но и засмяна.....

Zatoichi

Силата на спомена изобщо не отричам,
не казвам,че лошия спомен ни вреди,
но понякога от него чувствам,че неспособен вече съм да тичам,
опитвам обаче поуката да извадя въпреки житейските беди.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

И аз се спъвам, щом по спомен тичам...
И мен от удара боли ме...
Но все още го обичам...  [heart__]
И раната прощавам винаги...
Вярвам, че мислиме еднакво...
относно тези спомени - бунтари...
Те изплуват рязко, не закратко...
Но напомнят ни и колко много са ни дали...
Време стана да си тръгвам...
Моля ви... Не ме забравяйте...  [shame]
На болката не ще обръгна...
И ако има нещичко... Прощавайте!
  [inlovee]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Няма за какво да се прощава,
успех в незнайните ти начинания,
господ здраве да ти дава
и упрство проявено в старания.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

ava

Стана време за "чао" и от мен...
Но....ще се видим с вас след ден....
Дано никой не тъжи от вас...
Дано тройката събере се в светъл час...
Без болка и тъга
аз ще очаквам да позная вашата душа...
Но утре туй ще стане, че днес съм на купон...
Ако нещо лошо съм направила - Пардон [lol]
Ще ти подаря тез топли бадемови очи,
изпиващи те жадно всеки път, макар и да горчи....
Ще ти подаря устните, окъпани във грях,
защото ти си дяволът, по който аз толкова копнях...

Ще ти даря и похотливото си тяло,
каквото никое момче не е видяло....
Ще ти отдам и цялата си страст,
но само ако бъдеш ти под моя власт....

Хайде, приеми подаръка дето днес ти давам....
Една неземна нощ така ти обещавам....
Но ще ми подариш ли нещо ти в замяна
или ще ме оставиш използвана, но и засмяна.....