Уф...пак болести и пак вкъщи съм си аз,
купоните ни диви само мене чакат,
а аз пия горчиви хапове в захлас...
Да ми се случваше поне по-рядко,
един ден вкъщи и пак да съм окей,
пък то - нищо не минава гладко,
тряабва само вятър малко да ме вей
и хоп - "Здравей, мили мой сироп".
Не мога вече аз - чай и антибиотици,
не ща да чувам даже, просто стига...
Искам, и аз като останалите купонджии,
да мога на макс да си избухна,
без после като кула карти аз да рухна.
Ето празниците пак наближават...
нищо, тези отново ще съм вкъщи...
компанията малко май ще се намръщи,
но това е, това ми е съдбата...
те по купони - аз в кревата...
Хайде стига вече съм се оплаквала,
все ще мине и тази болест гадна,
няма да съм се размотавала...
от гребена на купона няма да падна!