Седя на масата самотна,потънала в скръб
и спомних си как някога в живота те срещнах за първи път.
Дете невинно бях тогава,
и път невинен беше ти.
Като погледнах твоите изкрящи очи,
се влюбих както никога преди.
Обикнахме се двама страстно,
и всичко бе тъй прекрасно.
Зората не по красива с теб до мен,
а залезът все така тръпнещ.
Но дойде денят,в които изстина,
Изкрящите очи се превърнаха в клади,
сякаш наказание за тебе бях.
Каза "Збогом" и не трепна дори,
обърна ми гръб и сама ме остави.
Почувствах се жалка,самотна,
за помощ да моля сили нямах дори.
Зората превърна се в ад,
а залезът в болка-та аз не споделях ги вече с теб!
"Обичам те",но значение има ли?-НЕ
Сега живея живота си празен,
празен да и пълен с тъга,
само любовта ми към теб ме дарява
с сила да стихна върха.
Бърха на какво ли,
на нямата болка тлееща в мен,
сърцето ми винаги твое ще бъде
и ничие друго до сетния ден!!!
