News:

Регистрациите във форума отново са възможни!

*** Свръхдоза ***

Started by ¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤, September 10, 2006, 06:16:31 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Вили беше красиво и добро момиче.Малко срамежлива.Живееше в малко градче.Учеше в елитно училище и беше добра ученичка.
Живееше в заможно семейство,което всички от квартала уважаваха.Не можеше да се оплаче от нищо-имаше пари,имаше и много приятели.Беше възпитана.Не пушеше и не пиеше.Не се занимаваше с
момчета.През свободното си време обичаше да чете книги или да пише стихове.
Всичко щеше да е добре,ако нямаше нещо,което да я кара да се чувсва подтисната.Единственото нещо,което я караше да страда,
това бе Любомир-несподелената й любов.Беше влюбена в момче,което не знаеше за чувствата й.С няколко години по-голям от нея.Той бе
пълната й противоположност.Не учеше.Пиеше често и пушеше,използваше дори наркотици и други опияти.За него
момичетата бяха просто лукс и прищявка.Използваше ги и ги захвърляше...Тя знаеше всичко това,но сякаш беше сляпа.Всички й говореха,че той не е за нея,но тя не ги чуваше.Беше готова да направи всичко възможно той да я забележи,да види,че и тя съществува.Но това бе грешката й..Защото сама попадна в този капан...
Това се случи няколко месеца по-късно...
Вили от няколко нощи не можеше да спи.Мислеше постоянно за Любомир.Искаше да бъде по-близо до Него...Но как?Какво да направи?
Излизаха в различни компании и нямаха никакви общи черти и интереси.Можеха да се засекат единствено на
някой пиянски купон,но тя ненавиждаше такива купони и затова не ги посещаваше.А той винаги бе там...Трябваше да направи нещо...
Месец по-късно й се отдаде идеалната възможност да изпълни плана си.В училище тя дочу да се говори за купон,който се
организира в един от най-добрите приятели на Любомир.Всички бяха поканени...
Вечерта тя дълго се колеба дали да отиде,защото предполагаше какво ще има там-много алкохол и наркотици.А тя беше против всичко това.Все пак реши,че е
непростимо да пропусне тази възможност.Купона бе след седмица...
Реши да се подготви още отрано за срещата с нейния любим.Захвърли обикновените си сини дънки и дългата блуза.
Купи си дрехи,които иначе никога не би облякла.Но знаеше,че само така Той може да я забележи...
Ето,дните бързо излетяха и дойде дългоочаквания момент...
Вече бе готова.Сякаш не бе тя-силно червило и сенки,къса черна рокля.Гледаше се в огледалото и не можеше да се
познае,но фактът,че го прави заради Него я успокояваше и й вдъхваше увереност...
Леко изнервена и тръпнеща в очакване на вечерта тя тръгна към къщата,която се намираше на другия край на града...
Пристигна.Отвътре се чуваше силна музика.Почука на вратата и зачака,но никой не отвори.Почука втори път...
Отвори сама вратата и влезе...Притеснена и леко уплашена от неочакваното тя запристъпи плахо напред.
Още с влизането си усети дима от цигари и марихуана,както и аромат на алкохол...Огледа се наоколо...Имаше много хора.
Сякаш никой не я забеляза...Тя се приближи до един стол и седна.Музиката заглушаваше всичко.От време на време се чуваше
истеричен смях и налудничеви крясъци.Вили стоеше и гледаше...търсеше с поглед любимия си-Любомир.Вече се бе отчаяла,
докато изведнъж не го видя.Да той стоеше там-в далечината и пиеше...Тя реши да отиде при него,преодоля срама си,колкото
и да й бе трудно.Седна до него.той не й обърна никакво внимание.Дори и не се обърна.Беше извадил някакво малко пакетче от
джоба си,в което имаше бял прах...Той изсипа малко от него върху едно стъкълце...Вили седеше смаяна до него и го
наблюдаваше.Изведнъж Любомир се обърна към нея:
-Искаш ли-попита я той,като посочи с поглед белия прах...
Тя загуби ума и дума...Но как?Не може да го направи...Има свои принципи и е твърдо против наркотиците...
-Не,благодаря-отвърна тя.
Любомир я погледна отново:
-От един път нищо няма да ти се случи.Опитай ще ти хареса...
Още преди да е отговорила,той и подаде едно малко стъкълце и малко от праха...
Вили беше объркана,не знаеше какво да прави.Ако откаже,той ще я помисли за глупава и недодялана...
-Ако само пробвам няма да ми навреди.-помисли си тя...
Любомир прочете колебанито в очите й:
-Спокойно!вярвай ми!-успокои я той и й се усмихна
Тя не можеше да устои на този поглед,с който я гледаше и на прекрасната му усмивка...
-Но тук ще ме видят.Не мога тук-каза Вили
-Нека отидем в другата стая-предложи Любомир-Ето,вземи това-ще те накара да се отпуснеш-и той и подаде едно хапче
-Какво е?-попита го тя
-Нали ми имаш доверие?-усмихна се Любомир
-Да,но...-Вили не можа да завърши изречението си,защото той я прекъсна.
-Няма "но",мила моя-каза той и я погали по крака-Докажи ми,че ми вярваш...
Без да каже нищо повече тя глътна хапчето.Почувства се леко замаяна.
-Какво ми става?-попита Вили
-Спокойно,ще отмине-каза той като й подаде чаша с уиски
Без да задава въпроси Вили изпи уискито на една глътка...
Изведнъж се почувства някак странно.Главата й беше замаяна...
в нея се появи неочаквана смелост и искреност.Реши,че сега е най-подходящият да разкрие чувствата си пред него...
-Знаеш ли,от много време се опитвам да ти го кажа..Аз...Обичам те...-тя го погледна
Любомир нищо не каза,само се усмихна.Хвана я за ръката:
-Нека отидем в другата стая.Искаш ли?
Тя нямаше сили да откаже.Нищо не отговори.И те тръгнаха към спалнята.
Вили се чувстваше щастлива,но в същото време замаяна.Всичко около нея се въртеше.
Влязоха вътре.Той заключи вратата!Без да се замисля повече тя се доближи до него и го целуна!Той отвърна на целувката й и
без да казва нито дума започна да я съблича!Вили знаеше,че това което върши е нередно,но нямаше сили да се съпротивлява,
пък и не искаше да го прави...Та,това беше моментът,за който толкова време бе мечтала.Той разкопча ципа на роклята й,свали
презрамките на сутиена й и нежно погали голите й рамене.Тя бе готова да му се отдаде...И го направи...Като си мислеше,че
романът им ще продължи и след като излязат от тази стая,но грешеше...
Подари му своята невинност.
Сега заспа в прегръдките му.
Минаха два часа.Вили отвори очи:
-Явно съм заспала-помисли си тя.
Обърна се,за да събуди Любомир.Но до нея нямаше никой.Огледа се наоколо.Беше сама.Изправи се.Все още се чувстваше
замаяна и отпаднала.Едва се държеше на краката си.Реши да отиде до тоалетната и се запъти натам.
Наоколо все още се разнасяше задушаващ дим от цигари.Музиката продължаваше да оглася всичко.
Тя отвори вратата на тоалетната,но се спря като вцепенена.Видя Любомир-същия този,който преди няколко часа беше с нея и
на когото тя подари своята невинност,сега целуваше друга.В този момент Вили не можа да издържи и със сълзи на очи,
крещейки,се нахвърли върху момичето.
-Остави го,той е мой!Обича ме!-викаше Вили
В този момент Любомир се намеси.Хвана ръцете й:
-Коя си ти,че да ми казваш какво да правя?Не си никоя за мен.Та аз дори не те познавам.Не знам коя си!Не се бъркай в моя
живот!Не съм ти обещавал,че ще бъдем заедно...
Вили стоеше изумена.Сълзи се стичаха от очите й:
-Но...аз те обичам...
-Пияна си.Отивай си!Тук никой не те е канил!-развика й се той-Махай се!Какво още чакаш?!
Вили побягна от стаята.Излезе от къщата.Тичаше...Всичко наоколо се въртеше.Виждаше нещата размазано,очите й бяха пълни със
сълзи...Чувстваше се омърсена...Използвана...Отхвърлена...Болеше я от думите му...
Прибра се вкъщи...Светът й се струваше черен.Всичко беше ужасно.Бръкна в джоба на якето си и намери пакетчето с белия прах.
Възползва се от него и се почувства по-добре...
Но от този ден нататък всичко се промени.Тя намираше утеха само в алкохола и в наркотиците...Училището не я интересуваше,
приятелите й я изоставиха,вече нямаше смисъл да живее...
Започна да си инжектира хероин.Само това й помагаше да се отърве от реалността.Караше я да избяга от действителността.
Сама не знаеше защо живее.Може би за поредната доза наркотици...

Наскоро се разхождах в парка и видях един некролог:Вили Иванова Георгиева,само на 17 години...Починала от свръхдоза...

Питам се,дали Любомир е разбрал колко много го е обичала тя...?

Shady^

Браво, много е истинско [reevvv] но според мен не е разбрал
                                                                                                 What Goes Around...
                                                                                                                                          ...Comes Around

poliii

Много е тъжно,това по изтински случей ли е?Защото ми звучи така
[hearts4]Празен е сега денят ти [hearts4] Празен е без моят смях [hearts4] Животът си без мен ти пожела-и го получи на мига  [hearts4]  Омръзнала ти бях до болка [hearts4] Омръзнали ми бяха твойте номера Но виждаш ли сега?!-какво получи-омраза,хлад и самота... [hearts4]
Празен е сега денят ти [hearts4]
[hearts4] Пълни са очите ти със сълзи,но празно е сърцето ми за теб-Разбери... [hearts4]
Едни очи,една душа-лъжа,сълзи и пак лъжи-ТОВА СИ ТИ!!!

`Amy_Lee`

едва ли точно това е по истински случай,но за съжаление има много подобни момичета,заслепени от някой който въобще не ги заслужава и си провалят целия живот заради тях...  [confused]

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤

Не е по истински случай.Но в живота за жалост често се случват такива неща ... [saddd]

luda_fenka_Cena

Когато си на дъното на пъкъла,когато си най-тъжен,най-злочест.
От парещите въглени на мъката,си направи сам стълба и излез.
Светът когато мръкне пред очите ти и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му,създай си стълба и по нея се качи.
Когато от безпътица премазан си и си зазидан в четири стени.
От всички свои пътища прерязани,нов път си направи и пак тръгни.
Трънлив и зъл е на живота ребуса,на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко,не загубвай себе си, единствено така ще го решиш!

F1LL3D-w17h`p01$0N

Quote from: `Amy_Lee` on September 10, 2006, 15:17:30 PM
едва ли точно това е по истински случай,но за съжаление има много подобни момичета,заслепени от някой който въобще не ги заслужава и си провалят целия живот заради тях...  [confused]

SkitnicaVmoretO

 [reevvv] [reevvv] [reevvv] Тъжно, но... факт

Tonita

Quote from: SkitnicaVmoretO on September 14, 2006, 12:20:34 PM
[reevvv] [reevvv] [reevvv] Тъжно, но... факт
Ужасен факт!