News:

Регистрациите във форума отново са възможни!

Едно наивно момиче изгуби любовта си...

Started by Lucky, January 07, 2007, 16:24:48 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Lucky

-Джеси, къде летиш в небесата пак.. май сме влюбени а?!
-Зоя.. нали помниш онова момче.. от 9-ти клас... дето вчера го видяхме зад училище при пушачите...
-Да .. и...
-Ами, неска имам среща с него :)
* * *

Да.. те бяха приятелки... още от детската градина.. споделяха си всичко... Зоя беше малко особенна... Гледаше на нея да и е добре.. но идеално се правеше на добра приятелка.. и Джеси и вярваше за всичко...
* * *

-среща с него ли?! Джеси супер... кога ще излизаме?! - Замечтано попита Зоя..
-Зоя.. среща с него.. Аз и Той... -Джеси се опитваше да не бъда груба ..
-аха какво искаш да кажеш, че аз няма да дойда ли...-попита сърдито Зоя
-Ами.. да нещо такова.. но споки аз ще ти се обадя няма да се бавя..
* * *

Джеси наистина беше много добро момиче... но незнайно защо беше и много наивна...
* * *

-Здравей Жан...
-Здрасти Зоя.. как си?!
-Ок съм.. прибирам се да скучая, че нещо с Джеси се скарахме....
Зоя си беше кучка..
-Ами.. оправяйте се по-бързо :) аз тръгвам, чао! - Жан побърза да изчезне защото много много не искаше да си говори с нея...
* * *

-Джеси, как си :) неска май не беше на училище...
-АааА бях :) Ти не си ме видял сигурно.. имахме свободни часове.. - каза закачливо Джеси..
-Ех. защо и ние нямаме.. :)
Двамата започнаха да се смеят.. беше им хубаво заедно...
* * *

След дъъългото кафе което направиха Жан изпрати Джеси до тях... Но тъй като Зоя й беше комшийка.. тя ги беше гледала от терасата...
* * *

-Ало Зоя.. прибрах се.. ела в къщи ако искаш..
-Ок.. слизам след 2 минути..
* * *

На вратата се звънна и Джеси отвори.. Зоя беше сърдита... и започна леко да се подиграва..
-Ама вие голямо изпращане си направихте... то не бяха целувки то не бяха прегрътки.. лелеееее... големи любовчий..
-Стига де.. - изчерви се Джеси..
Зоя се грижеше много за външния си вид.. Джеси беше естествена.. но пък имаше повече момчета от приятелката си..
* * *

На следващия ден беше петък.. Имаше дискотека...
-Зояяяяяя .. Зояяяяяя  - Джеси беше застанала под терасата и и викаше..
-Да Кажи... излезе зоя с тампон напоен в тоалетно мляко.. и естествено триеше гримът си...
-Ами.. аре довечера да ходим на диско.. с Жан и приятеля му.. - Джеси беше щастлива..
-Ами.. аз за какво съм ви.. няма да ви светя..
-Айи деее моля те.. нали ти казвам.. той ще взима приятеля си...
-Е ок.. довечера в 7 ела ме вземи от нас... - започна да командва Зоя..
-Ам всъщност...
-Какво всъщност.. някъв проблем ли има?! - продължи да се заяжда Зоя..
-Не.. ок до 7 - каза Джеси и побърза да се прибере...
* * *

-Ало Жан.. как си кво правиш.. айде да отидем на диско в 7.. защото 6:30 е много рано...
-Но нали щяхме да ходим на кафе... преди тва Джеси?! какво стана..
-Ами.. не мога.. имам работа.. не се сърдиш нали..
-Нееее естествено, че не.. исках да те видя, но нищо :) айде чао.. до довечера...
* * *

Отидоха в дискотеката.. Джеси и Жан цяла вечер нищо не можеше да ги раздели.. а Зоя и приятелят на Жан.. си говореха някъкви тяхни неща..
-Колко са банални само.. - опита се да завърже разговор Зоя..
-Банални?! Защо?! - попита приятелят на Жан...
-Ами.. не знам.. той е прекалено хубав за нея.. тя е .. много обикновенна..
-Той е щастлив.. тя е най-необикновенното момиче за него.. наистина до сега не го бях виждал такъв.. радвам се за тях.. сладки са.. - Приятеля на Жан ги гледаше и им се радваше.. той беше с поне 5 години по-голям от тях.. :)
* * *

-Джеси ела за малко, важно е! - извика Зоя...
-Какво става Зоя.. какво има?! - попита разтревожена Джеси..
-Ами Жан.. къде е ... аз го видях току що с едно момиче отвънка..
Джоди се засмя.. - хахха отвънка?! Зоя добре ли си.. жан е зад теб...
-Джеси.. ще ти кажа направо в очите.. не ми харесва връзката ти с него..
-Но зоя защо.. разбираме се.. хубаво ми е с него.. пък и връзката ми с него едва започна..
-Не ме интересува Джеси.. зарежи го! Избирай или мен или него..
-Зоя.. знаеш колко много те обичам, но.. не знам.. не искам да го зарязвам Харесвам го..
-Значи от сега нататък не ме търси.. - каза заключително Зоя...
* * *

Джоди се разплака и отиде до тоалетната.. когато излезе отиде при жан...
-Жан.. лошо ми е.. ще ме изпратиш ли до нас?!
-Лошо ли ти е.. миличка какво пи?! - разтревожи се жан..
-Нищо не съм пила.. просто ми е лошо и искам да си ходя..
* * *

Тръгнаха към тях.. през целия път Джеси плачеше тихо, а Жан не знаеше какво и става..
Сигнаха до входа и Жан се опита да я целуне но тя се дръпна..
-Повече не искам да съм с теб! - отряза го Джеси.. но това бяха последните думи които тя искаше да му каже..
-Не искаш да си с мен?! Защо какво стана.. от къде ти хрумна..
-Незнам.. просто така реших.. исках само да те пробвам..
Жан заплака.. - А някога имала ли си увства към мен..
-Не.. хванах се на бас с едни приятелки, че мога да те сваля.. е спечелих баса.. сега вече за какво си ми..?! Чао.. стана късно.. приятна вечер..
* * *

Джеси тръгна да се прибира...
Просто не можеше да си представи как мразеше себе си.. и Зоя..
Плачеше и се тръшкаше...
* * *

На другия ден в училище.. от единия край на коридора минаваха Джеси и Зоя.. а от другия край Жан..
-Здравей Джеси..
-Здрасти.. - Джеси се усмихна.. но когато видя погледа на "приятелката си" се обърна и продължи напред..
Когато влязаха в часа телефонът и звънна.. видя, че е той.. умираше от желание да вдигне и да чуе гласът му..
-Кой ти звъни... Жан ли?! - попита като шефка Зоя..
-Да.. за какво ли ми звъни.. нали му казах, че не искам да го виждам.. глупак..
Джеси се правеше че не и пука за него.. и все повече и повече започваше да се мрази...
* * *

минаха се две години... Джеси беше в 10 клас.. а Жан в 11-ти..
Джеси беше започнала като сервитиорка в едно кафе.. беше се чуло, че там ще има и нов барман..
* * *

-Джесиии .. ела тук.. - каза шефката на кафето.. - Миличка запознай се с новия ни барман..
-Приятно ми е.. джесика... каза Джеси и наведе главата си надолу..
-И на мен .. ти май ми знаеш името.. ако не си го забравила вече..
-оо деца вие май се познавате.. - попита шефката и им се радваше, защото те бяха най-маничките от целия и персонал..
-Ами да.. света е малък..- каза Жан и не откъсваше очи от Джесика..
* * *

Първият един час те не смееха да се погледнат в очите.. След това вече бяха станали неразделни.. Но никой не споменаваше нищо за преди.. правеха се, че са се запознали днес.. и не искаха да ровят в миналото..
Жан се беше променил.. беше станал малко по-груб.. около него имаше 2984923 момичета.. и Джеси се чудеше в такъв ли същност беше влюбена..
* * *

-Джеси.. Сега вече не си с онази твоя приятелка.. нали се скарахте още миналата година.. защо не си с Жан..
-Ами.. не знам.. аз още си го харесвам но..
-Джеси.. той е друг.. - това бяха думите на най-добрия му приятел.. - след тая история с теб, той стана груб.. започна да лъже всяко момиче... не знам дано да се съберете пак..

:arrow:Следва продължение...

F1LL3D-w17h`p01$0N

Хубаво е,чакаме продължението  [inlovee]

Lucky

Утре ще го напиша него :)  [heart__] Миси много  [inlovee]

Sladoranata88

dvE PRiQtelKI tE bQhA ,a SeGA SA VRaGoVe. NA EdIN 4iN sEdQhA,a SegA Sa V RAzLi4nI kLASOvE.eDnAtA mOM4E ZAlUbI,a DRuGaTA I Go OtNe!dVE pRiQteLki tE bQhA a SegA Sa VrAgOve!!!!

Lucky

Джеси и Жан не се събраха... но сега вече са сигурни в приятелството си.. и всеки ден са заедно :)  [inlovee]


Lucky


Sladoranata88

dvE PRiQtelKI tE bQhA ,a SeGA SA VRaGoVe. NA EdIN 4iN sEdQhA,a SegA Sa V RAzLi4nI kLASOvE.eDnAtA mOM4E ZAlUbI,a DRuGaTA I Go OtNe!dVE pRiQteLki tE bQhA a SegA Sa VrAgOve!!!!


Sladoranata88

dvE PRiQtelKI tE bQhA ,a SeGA SA VRaGoVe. NA EdIN 4iN sEdQhA,a SegA Sa V RAzLi4nI kLASOvE.eDnAtA mOM4E ZAlUbI,a DRuGaTA I Go OtNe!dVE pRiQteLki tE bQhA a SegA Sa VrAgOve!!!!


Sladoranata88

dvE PRiQtelKI tE bQhA ,a SeGA SA VRaGoVe. NA EdIN 4iN sEdQhA,a SegA Sa V RAzLi4nI kLASOvE.eDnAtA mOM4E ZAlUbI,a DRuGaTA I Go OtNe!dVE pRiQteLki tE bQhA a SegA Sa VrAgOve!!!!


lovesnoopdogg666

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
Подбирай внимателно делата си, защото ти ще живееш със спомените си.