още малко

[Durzost]

Случаен изстрел, май съм труп,
Но кожата ми още помни твои длани,
А може би не мъртъв, просто луд,
Изпаднал в кома от душевните си рани,
Опитвам се да мисля и илюзия ме храни,
Че, ще се върне топлината, кучи студ,
Замръзват бавно чувствата разпрани,
А ти се смееш, не е бил случаен твоят труд ....

. 

[Gentiana]

Не беше изстрел - гръмотевица в нощта
и помни кожата - нали е още жива.
Завяхват раните и чувствата грешат,
когато струва ти се,
че животът си отива.
И топло, и студено, ден и нощ
въртят се в кръг и бавно се размиват
в една палитра цветна. Пукнат грош
не струва догмата, че някой някого убива.