Стига вече с тези драми , стига болки и тъги.
Обичам те , какво пък толкоз ,
сякаш слънце се роди.
Хайде стига с тоя страх безумен ,
сякаш пожар средлунен ...
Поход , страст - властта на истинското "нас"
Докога ще правим драми от нищото ,
и ще се раждаме в нощта с крясък ?
До кога ще чакаме на истинското ,
преминаващо в живота ни с адов тласък ?
Сякаш не си обичал и преди ,
сякаш чужда не съм била в минали дни.
За тези драми първобитни забрави ,
обич в обич се роди.
Не зная дали ме обичаш ,
не питам и не хая...
Живот , за живота се вричаш...
пий от мене в нощна омая .
Нищо не искам , нищо не чакам ,
море от сълзи...
Драмите минали - просто забрави.
По- естествено от любовта ,
здраве му кажи .
Нито ще моля , нито ще плача.
Страх за страха....
Любовни вериги не ще влача ...
Свободолюбив е моят дух , не ще го покориш .
Чужда съм в мислите си , макар и обичаща те.
Приеми ме или отхвърли ,
зара небрежно хвърли...
Любовта не задължава , нито пък зове ,
тя просто разгаря се в едно човешко сърце.
И мой да не си , всичко минава в дъждовните дни ,
стига с тия драми - небето погледни.
Една любов - какво пък толкова ,
сякаш първа е в света,
умират и се раждат хора ,
страдат , чак ги и боли....
защо , Господи каква умора ,
любовта не пита , не кърви.
Щастие е дори и за самотните души ,
стига с тези драми живота си руши.
Гледай малко по нехайно , малко неглиже .
Любовта не е клетка със златно ключе....
