Баланса между вътрешния и външния свят(на деиствие) на човек

[Nefertiti]

Според вас трябва ли да има баланс между вътрешния и външния свят на човека?
Все пак човек се ражда свободен, но свободата му достига до това да не нарушава чуждата :arrow: човек може да си представя, че прави много неща, но всъщност поведениято му в реалния свят да е коренно различно...

Срещали ли сте такива хора, такъв човек ли сте и въобще нека си поговорим за вътрешния свят на човек и външният свят на обществото?

[XpacTa_lavista]

Аз съм на мнение че баланс има и трябва да има. Обратното би довело най-малко до психични отклонения. Вътрешния свят изразява темперамента на човек-това, което е той по природа. Външният свят изразява отношенията на този човек с другите. Например ако един човек е меланхоличен по характер, а в отношенията с обществото е протекционистично настроен, то той ще се изолира и рано или късно заболяването ще е налице. Ако обаче той е подкрепящ в отношенията си, той ще остане част от това общество
Това беше само един пример, за това как възприемането на външния свят дава отражение върху вътрешния. Аз лично познавам много хора в такова или в подобно положение, където личността губи допирната си точка с обществото на основата на лични убеждения.
От друга страна, всичко може да бъде не чак толкова изострено. Например аз се разминавам в разбиранията си с моите съграждани и малко нарушавам това равновесие, но с останалите хора мисля че успявам да "балансирам"

[Jane]

Като прочетох въпроса ти, се сетих за Фройд. За теорията му за Его, Аз и Свръх-Аз. Его - вътрешният свят,нагоните, Свръх-Аз - външният, натискът на обществото, и Аз  -  резултата от двете.
И колкото и да ме дразни фактът, че всичко по-нататък обяснява именно със секскуалността на Ид-света (Его), трябва да призная, че много точно е определил нещата... поне според мен.
Та отговорът на въпроса ти е "Аз"-ът. И разбира се, това как ще се развие..
И това нещо го има във всеки човек. Номера е да се справиш и именно да намериш "Аз-баланса".. или просто да намериш себе си. Оттам нататък може да е трудно, но си заслужава...

[Beatfan]

Почти винаги външният ни свят е различен от вътрешния. Поведението ни в обществото, начина по който се държим, това което показваме като свое лице, може да е много различно от това което сме всъщност. Не мисля, че това означава нарушен баланс и последващо психично отклонение  [lol]. Нормално е да не можеш да реазлизираш всичките си желания и мечти. Но това не би трябвало да те побърка.

[Jane]

Почти винаги външният ни свят е различен от вътрешния. Поведението ни в обществото, начина по който се държим, това което показваме като свое лице, може да е много различно от това което сме всъщност.

И тогава кой си ти??? [mhmm]

Маските са полезно нещо, но и с тях не трябва да се прекалява. Малко са хората, способни да ги контролират всичките и да ги осъзнаят като сила. По-вероятно е просто да затънеш и всъщност никога да не бъдеш истинския себе си... Което е ужасно! [confused]

Затова споменах Фройд по-нагоре...

[Beatfan]

Маските са полезно нещо, но и с тях не трябва да се прекалява. Малко са хората, способни да ги контролират всичките и да ги осъзнаят като сила.....

Всъщност хората, които ги осъзнават като сила са най-добрите манипулатори. Постигат перфектното съчетание между това което им се иска (вътрешния им свят) и реализацията му (във външния) .

[Jane]

Beatfan, съгласна съм с теб...
И още нещо: това са хората, които най-добре познават себе си!..
И съответно извличат ползата от това!..:)

[Nefertiti]

А не винаги e зaдължително да познаваш себе си добре и да се контролираш и да си манипулатор, все пак има и добри хора, който ползват това си качество с добри цели ;)

[Devil`s Bride]

Ако не се лъжа, Жан Пол Сартр казва, че "Човек е проект на самия себе си". Със сигурност трябва да има баланс между вътрешния и външния ти свят, нали именно чрез мечтите и целите, които си поставяш, се развиваш като личност. И естествено стига с действията си да не ограничаваш и нарушаваш правата на хората около теб. А от друга страна, нормално е да имаш, например, по-дръзки желания, които не можеш да изразиш в реалния свят, било заради ограниченото мислене на обществото или нещо подобно. Остава едно лично Аз ("Его" или "Ид" според Фройд), което остава скрито от външния свят в собствената ти душа ;)