Когато ти си тъжен, ела до мен...
Поплачи на моето рамо...
Не крий своя поглед смутен..
Аз ще изтрия твоите рани...
Когато си самотен, ела до мен...
Сподели тъгата - ще те разбера...
Навярно си мислиш, че от света си заличен...
Но аз ще ти докажа, че не е така...
Когато тя ти липсва, ела до мен...
Дори да ми горчи, ще ти помогна...
Защото твоя поглед наранен...
Любимата ти няма да я трогне...
Тогава ти ще разбереш,
Всъщност колко много те обичам...
През сълзи ти пред мен ще я кълнеш...
И че я мразиш, ти ще се заричаш...
Ела в прегрътките ми ти, не се мъчи...
Нали от днес приятели сме верни...
Прегърни ме... поплачи...
Тъй ще забравиш за изгубеното време...