Oстанал вкус от сладък нектарин,
Просмуква се в сатенените завивки,
Когато смъкнал дрехите от кринолин,
Даряваш ми живителни усмивки
Пределът радостта ми не намира,
Пропита с топлите ни дни
Живота в нежен пристан акостира,
Докоснал твойте очи.
Пръсти в твойте пръсти сплитам,
За да забравя що е самота,
Когато в сънищата дивни бягам
незасегната от хорска суета.
Препил с дъха, опиянен от Рая във гласа ти
Блажено млад, усмихнат до уши
Аз няма пак сама да те оставя
И самотата няма в мене грозно да кънти.