Добър вечер, тъга!
Заповядай!
Влез в дома ми.
О, довела си
и приятелката -
самотата!
Дойдохте без покана...
Но нищо...
Аз гостоприемно
ще ви приема
в душата си...
Покорете ме!
Аз муза от вас
ще черпя...
За вас ще пиша,
заради вас ще плача,
но сълзите ми
малък извор
ще направят
и ще ви удавя...
После пак ще разцъфнат
люляците красиви
в моята душа...
Пак ще се смея,
ще бъда истински
щастлива...
А сега вдигам тост
за надеждата -
само нея вие,
всевластници,
не унищожихте!