автор:Катина Иванова
Седя,загледана в небето
и мисля си за тебе във нощта,
луната бледо свети,
обляна в мрачна самота.
Щурчето,нейде във полено
свирука тъжно песента,
следа от болка във сърцето
погуби моята мечта.
Сълзи в очите ми напират,
като звездички те блестят,
луната плахо ги съзира,
а те текат,текат,текат...