Мислите се събуждат... размити
Мислите се събуждат размити
от поройният дъжд ... Колко пъти поройте гледал си сам?
Очакването е отровило вкусът на питане...
И днес кое е истина ... не знам.
Изваждам стария чадър от шкафа на илюзийте,
обличам топлите си дрехи ... и излизам...
Ще се намеря ... преди и мислите да се изгубят
преди дъждът ... съвсем да ме размие...
Тази лента е стара... филмът е романтичен...
Но аз съм в безвремието ... порой от тъга...
Може би е истина... че те обичам...
Или аз съм дъжда ... и фсичко е фарс.