Stih4e > Литература
Коледна Приказка....( продължаваща) романтика , смях и чудеса
ilusia:
Бе студен декемврийски ден. Слънцето беше скрило своето лазурно личице , зад тъмни навъсени и черни облаци . Те сякаш прегръщаха отровно земята и се стелеха като мъртво сияние върху нежните ниви и красиви поля. Закриваха върха на планината сякаш тя беше създадена от хорските угризения , мъки и тъги , който по Коледа.... ставаха така тежки и непреодолими , че сякаш небето се бе смилило над тях обгръщайки ги в невидим щит на закрила .
Сред феерията на красиво мигащите коледни лампички , бели гирлянди и светещи реклами , сякаш на сцена на циркова клоунада , сред искреността на уличните музиканти , в хапещият студ тя вървеше , забола поглед в краката си...Предпочиташе да свежда дългите си черни мигли към земята , тогава тя фантазираше и си мечтаеше за един по-красив и по-уютен свят , в който да живее. По свой , тайнствен и нежен начин бягаше от реалността... всъщност не бягаше , тя я съзнаваше , просто я пречупваше по начин , по който да е щастлива в нея . Бързаше към университета, стиснала папка с лекции в ръцете си пристискаше я до гърдите си... Сякаш жест , с който се опитваше да съхрани сърцето си ...
Вървеше забързана и задъхана сред шума на булеварда , невиждаща къде стъпва , подминаваше лица и тъжни очи , весели закачки и някак смешни , дори иронични хора...
Изведнъж се блъсна в нещо. Изпусна папката и листата се разпиляха по студеният тротоар .
Срещу нея стоеше красиво , небрежно облечено момче с ръце в джобовете . Черната му коса сякаш имаше собствено мнение по всеки въпрос , в което всеки един косъм се бореше за независимостта си се беше разпиляла на всички страни ... Щръкнала като гребенче на наперено малко петле ... Топлите му кафяви очи , биваха обграждани от огромни черни и извити мигли...до преди малко забил поглед в земята сега гледаше някак стреснато , дори притеснено от неочакваната среща на челото му с това на миловидното момиче , гледащо го не по- малко притеснено .
Тя се усмихна нежно , изчерви се и промърмори " Извинете ме , адски разсеяна съм напоследък "
" Не , не ... вие ме извинете ... аз таковата " и той се почеса някак нескопосано по тила , а устните му цъфнаха в широка и искрена момчешка усмивка " И , аз напоследък съм така.... май е от времето " И двамата едновременно клекнаха , за да съберат листата на момичето , но този така неочакван жест от страна на младежа доведе до още една болезнена целувка на челата им и вече и двамата паднаха на асфалта. Той се запревива от смях , а тя осъзнала комичността на тази абсурдна ситуация се усмихна първоначално леко и срамежливо , но после избухна в красив и искрен смях , извиращ от сърцето й . Случайните минувачи , гледаха на тази сценка с неприкрит кикот , малко ирония , а някой от тях искрено им завидяха ...
Изправиха се бавно , все още смеейки се един на друг...
Момчето подаде ръката си , която момичето стисна някак плахо
" Дани " Каза момчето , все още превивайки се от смях " много ми е приятно"
" Киара" Отвърна девойката и се засмя още по- високо , а смехът й беше тъй чаровен и заразителен , и тя потърка шеговито челото си ....
solitude:
Чакам продължението :)
ilusia:
Дани влезе в сивата многолика сграда на университета . Зданието беше от сив камък и многотонни орнаменти , някак величествено , но и малко подтискащо. В двора се стелеше зелена морава с няколко пейки ... През пролетта тук имаше красиви цветя и нежно разпъпили се вишни. Но сега бе останала само голата морава с няколко пейки под сивото небе ... Той влезе с усмивка в стаята , сложи нещата си на катедрата , и се пльосна на стола. Качи краката си на масата и почна да се смее сам на себе си , докато студентите още не бяха дошли. Но скоро това му удоволствие бе прекъснато от нахлуващата тълпа бъбрещи , смеещи се и весели човечета , който заемаха местата си .
Часът започна. Дани се изправи срещу аудиторията , която го гледаше зяпнала от почуда . Никога преди не бяха имали толкова чаровен и млад преподавател.
" И така колеги " Още недоизрекал тези си думи , вратата се отвори с трясък и на нея застана младо момиче , с дълги черни коси , красиви синьо-зелени очи , запъхтяно и притеснено , лицето му беше почервеняло дали от смущение или от бързане .... тя промълви " аз.. извинявайте , наложи се да преснимам лекциите си , паднах и се разпиляха"
В този момент , чу бурен познат й мъжки смях... Вдигна очи от черните си ботушки и едва не припадна от изненада.....
" Май.... някой ви е помогнал , за да паднете " смигна й той ... а тя огледа залата , която следеше всяко нейно движение с почуда и дори потрес. Яд я обзе от вътре - защо тези хора бяха вперили празните си очи и злобливи погледи в нея... Вдигна главата си , изправи стойката и седна на последният чин ..
" И така колеги" Усмихна се Дани на хората , който вече го гледаха с нескрито любопитство " Тази година ще ви преподавам основи на психологията"
Дани , правеше занятията много забавни , внасяше различни игри в скучните монотни часове....
Киара бе любимата му ученичка. Така плаха , така нежна и някак искрена и честна. Виждаше старанието и желанието у нея....
" Киара , искате ли да пием кафе ? " Беше студено и мрачно , няколко седмици след онзи им първи сблъсък на асфалта....
" ами....аз.. да , добре , само че възможно ли е малко по-далече от университета ? "
" да , разбира се... няма проблем."
Излязоха на вън. Мразовитият вятър лъхна в лицата им . Студ прониза телата им.
ivalenny:
много е хубаво [inlovee] [inlovee] [inlovee] ,обаче искам ощееее тъкмо се зачетах и ...
дай още малко моля те [inlovee]
ilusia:
Ще има мило.. само да се разсъня малко [inlovee] [heart__]
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия