Ще си тръгнеш...

[BLUE_ROSE]

Ще си тръгнеш...

Ще прегърна тъмнината, уморени ръцете
в тръст тази задушна тъга ще догонят....
Текилата свършва ... остава от тук река в битието
да се стичат минутите през моята воля.

Няма истинска слабост. Няма истински гняв!
Четеш ли по устните? Този миг прочети.
Ако исках да бягам, щях да бягам от страх.
Да бягам от себе си ... принуди  ме ти.

Ако мога да призная всяка несигурност,
преди да си тръгна ... като истинска, горда жена.
Но тук е обрата... тук е причината
аз да не мога да бъда това...

В мен е на пост, вечно щадящото чувство,
че ти не си готов да го разбереш...
Колко зловещо, със болка допускам
как ще си тръгнеш, преди да ме спреш.
 
И ако бях се догонила... колко трънливи пътеки
до теб ще извървя... Не бих ги пребройла.
Остави куража, той ще служи на всеки,
който не пие ... лъжите с текила.

[angel4e_f]

много е различно от всичко,което съм чела!Поздравления!!!

[ProstoAz]

Чета стиха ти...и в главата ми се зараждат мисли разни...Имам усещането,че много думи все още остават неизказани някъде в теб...Браво за стиха!

[ilusia]

  Браво мило мое 

[SkitnicaVmoretO]

Блестиш отново розичке 

[BLUE_ROSE]

много е различно от всичко,което съм чела!Поздравления!!!

Мерси!

Чета стиха ти...и в главата ми се зараждат мисли разни...Имам усещането,че много думи все още остават неизказани някъде в теб...Браво за стиха!

Да, така е, от известно време насам нещо не мога да ги освободя тези думи...  Това стихче е поредния такъв неуспешен опит, в първоначален вариант стана повече от десет куплета, но като видях, че пак не съм могла да се изразя както трябва повечето ги изстрих....
А сигурно ще е по-добре само да напиша - "Ще си тръгнеш , защото нямам думите, които искам да ти кажа.."
Благодаря ти.

Браво мило мое 

Мерси слънчице!

Блестиш отново розичке 

О - оо мила, това не съм аз, проблясъци вероятно  идват  от шантавите ми мисли,
с които ви товаря и вас...

[SkitnicaVmoretO]

Ти не ни товариш повярвай, прекрасно е да ни даваш част от блясъка на своите шантави мисли  

[BLUE_ROSE]

Ти не ни товариш повярвай, прекрасно е да ни даваш част от блясъка на своите шантави мисли