Какво съм аз за теб?!
Какво съм аз за теб?! Едно видение.
Полу- прозрачната на рамото тъга.
Една откъсната от вечността поема
с която те рисувах през дъжда.
Едно очакване, което недочака,
пролетното утро, намигането на зората.
Необяснимата нежност на вятъра,
с която погалих душата ти.
Какво съм аз за теб?! Една измислица,
излишъкът на кръст върху сърцето.
едно опиянение, твърде убийствено,
да го прегърнеш и задържиш във ръцете си.
Една недойзказана история на дланите,
които вехнеха от прелестта на самотата.
Едното име върху цветята на поканите,
за първото празнуване на тишината.
Какво съм аз за теб?! Едно умиране.
Последната и първата година на сълзите.
Една пустиня, вечното преливане
на топлина и задух през мъглите.
Един копнеж отровен от нощта,
където се потапят във печал звездите.
Прости ми, че съм винаги това,
което ти не си изпитал.
