Прецъфтяха липите

[Gentiana]

Аз не съм малка гара,
с цъфтящи упойно
напролет липи,
с две-три бабички,
със следобедна,
сладка немара,
гаричка,
на която да спираш
понякога ти.
Когато облаци градоносни
разкъсват ти
със светкавици небето,
след поредна забежка,
пореден провал,
ей така от скука,
или пък ...грешка...
Вече не питам
кой те вятър довя.
Релсите водят
към по-далечни гари.
Няма отбивка
към моя тих свят.
Няма часовници.
Всичко си е по-старому.
Само душата ми
и тя нанякъде ...
се запиля.

[navajo]

 

[Gentiana]

 

[lili_li]

Оххх...охх...

[Gentiana]

  я тоже 

[rado]

  Запиляната душа се завръща

[Gentiana]