От златни нишки месецът тъче
красива звездна нощ,
а пред очите ми едно море
полюшва тъмния си плащ.
Копринено небе с безброй звезди,
заспиващ свят, сребриста тишина,
а по килим от хиляди лъчи
пристъпва плах часът на любовта.
Пристъпва той, а с него в тишината
вървят по плажа той и тя,
а аз стоя прикрита в тъмнината
и с болка гледам тяхната следа.
Преглъщам с мъка тази среща,
изтривам парещи сълзи
и сякаш някой с въглени горещи
подклажда огън в моите очи.
Те двама са щастливи в тишината,
дори не забелязват, че съм там.
Тук аз съм трети, аз съм неприятен,
а третият на всякъде е сам.
