Той събира сърца и отминава,
както вехтошарят,
който идва винаги в петък,
в бакалията котките се бият
за карантия,
а влакът пак
поне с половин час закъснява.
Следобедите са все тъй
лениво-небрежни
и загръщат в облаци суетата си.
Няма да вали,
росата е плакала
за нещо, което не разбрах...
Лоши навици
карат кокетките да се кискат игриво
и да флиртуват по залез
с очите си
иззад ветрилата им
падат лотоси
накъсани на листчета,
вместо хартия,
на която няма кой да напише
къде и в колко се срещат
свършено с минало ,
нещо имаше там
за езика на цветята,
но спомените ми са все
като старо сирене-
изсъхнали и почти почернели,
готик музика не подхожда за танци,
обличам си кожата, нали ми е втора...
В полунощ имам среща със Дявола.
Върви си по пътя,
няма да ти дам сърцето си.
